БЕЛЕГЪТ
Този белег тук, на гърдите ми, не е от нож. От остър морски камък е. Морето беше сърдито тогава и хич не му беше до посетители и гости. Ама аз бях нагъл и млад – и влязох. Не че не ме беше страх, още повече, че не умеех да плувам, ама една опитна и необуздана сирена при всеки тласък на вълните се издигаше над тях и прелестите ù замайваха главата ми. Не издържах и влязох. Ядосана вълна ме връхлетя и ме събори в един подводен зъбер. Заболя ме. С мъка излязох. Буйна ивица кръв извираше от лявата ми гръд, сякаш бях прободен с кинжал. Хората на плажа по-скоро ми се изсмяха, отколкото ме съжалиха. Последствия нямаше, освен този белег като от дамга на еретик.
Минаха години.
Нарочно отидох точно на това място край морето, на същия плаж, по същото време на годината, в същия ден на август. Морето ми се стори същото, само че беше се поукротило, лъхна ме с познатата си миризма, престорено ми се усмихна, както и тогава, за да ме примами, и продължи със заучените си флиртове с останалите наи ...