Белите лъвове
Имало едно време един бял лъв. Той бил толкова хубав, гривата му била сякаш от коприна. Бил силен и ловувал, бил як, не му липсвал улов. Но бил сам. Още като малко лъвче когато майка му го кърмила той усещал неприязънта на другите лъвици, на лъвчетата и най-важното – на големия стар лъв, който го первал с лапа винаги когато потърсел топлината и близостта му. Това го карало да стои на страна и да се храни последен, с остатъците на другите. Усещал, че е различен, усещал че за това те не го приемали, но не разбирал причината. Само старата лъвица, неговата майка, го закриляла и винаги му носела малко месо от общата плячка.
Порасналото лъвче скоро било изгонено от прайда. Бащата, старият доминантен лъв, не искал да има конкуренция. Все още бил достатъчно силен, за да защити позициите си над няколкото лъвици, който осигурявали храната и потомството му. Но всяко мъжко лъвче било прогонвано щом навършело определена възраст.
Така и младокът бил принуден да напусне семейството, в което се бил родил и да си потърси нова, негова територия за лов. Това не било никак лесна задача, той още не бил усъвършенствал изкуството на лова и с дни бил гладен. Лежал денем под сянката на храстите и си мислел само колко е гладен. Една привечер, когато гладът станал непоносим той се приближил до плячката на група хиени. Успял да ги изгони и отмъквал цял бут. Тази храна му стигнала за няколко дена, но намирането й му осигурило самочувствие и скоро гладът вече не бил проблем. Започнал да ловува и да си набавя храна. Криел плячката под трънките когато отивал до реката да утоли жаждата си, след което лягал на близо да я пази. Така изтекла повече от година.
Красивият бял лъв заякнал, бил сит, но не бил доволен. Бил сам. Няколкото срещнати самотни лъвици не приемали ухажванията му и бързо бягали от него. Нещо му тежало, той не знаел какво е това, но го усещал все по-силно с всеки изминат ден.
Един ден бил задрямал когато усетил някакво присъствие. Рязко вдигнал глава и подушил въздуха. Слабият ветрец донесъл мирис на женска лъвица и това го накарало да се изправи. Недалеч от него едно прекрасно същество с бяла като сняг козина стояло леко приведено готово всеки момент да побегне. Младата лъвица също като него била изгонена от прайда си заради огромната ù разлика с другите лъвици. Гонели я и от други семейни групи, към които се опитвала да се присъедини. Живеела и се хранила сама, свикнала да бъде нащрек и да не приема с доверие другите представители на рода си. Сега с трепет очаквала грубия отблъскващ рев на този лъв, който толкова приличал на нея. Чула само басово, дълбоко и гърлено мъркане.
Двамата внимателно се приближили един към друг. Всеки със страховете си. Тогава лъвицата се привела и полегнала в знак на приемане. Белият лъв я подушил, потъркал се в нея и леко я близнал по муцуната. Тогава тя се изправила и също се притиснала в него. Той я завел до скривалището на храната си и я споделил с нея. Така показал, че я приема и тя правилно разбрала жеста. Нахранили се и легнали заедно под клоните на близкото дърво да посрещнат настъпването на нощта и времето за лов. Знаели, че ще ловуват заедно. Усещали, че ще прекарат живота си заедно. Последната стена от страх паднала и те задрямали, притиснали глави един в друг.
Така се появили белите лъвове.
© Ана Ненчена All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много талантливо написана проза, възхищавам се на дарбата ти да пишеш толкова увлекателно, много ми хареса! Поздрави за талантливата авторка! Бъди!
-
Благодаря, че надникна Дани. Колкото до цитата си абсолютно права. Ако през вековете не се раждаха различни хора, хора носещи в себе си новото и достатъчно безумни да го осъществят - то историята на човечеството щеше да замре още в каменната ера. Носителите на ген, който се отличава от тълпата, винаги са били гонени, дори горени на клади, с едничката цел да бъдат унищожени. Да се спре развитието на разума и прогреса. Да се узакони статуквото. Добре че ги има.
Колкото за лъвовете, идеята ми беше повече като приказка да акцентирам на това без да го развивам като тема. Въпреки че ми даваш добра идея
Поздрави и ползотворен ден!
Ана -
Радвам се, че ти е било хубаво Надежда, но защо тъжно - тя има хубав край. Колкото до това да си различен, дори да те отбягват пак е хубаво. Приятни вечерни мигове и поздрави от мен.
Ана
Благодаря ти, че надникна при мен Боряна. Радвам се, че ти е харесала приказката.
Усмихната вечер ти желая!
Ана -
Стана ми хубаво и малко тъжно от твоята приказка,Ани!
-
?
-
Прекрасен стих Вал!
Благодаря ти за него и оценката. Желая ти успешен и плодотворен ден.
Поздрави. Ана -
Различните са все самотни,
но знаят те и са грамотни,
очакват своята съдба,
не падат духом - НИКОГА!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Оценявам факта, че харесваш написаното. Ти си добър и талантлив творец.
Поздрави! Ана