(Без)Делниците на един писател- част 17

– Въпрос за милион, господа. Каква е готовността ни да посрещнем Антихриста?

Погледите на четиримата архангели, до момента вперени в Аделина, рязко се пренасочиха към Самаил, който се намираше точно срещу нея от другия край на голямата кръгла маса.

– За милион, казвате. Лично моята готовност е пълна. Защо ме зяпате така, все едно току-що съм си го извадил и съм ви накарал да наблюдавате как осъществявам творческия процес? Дамата попита, аз отговарям.

– А да сте си набелязали случайно обект, който да осъществи функцията на майка?

– По каква причина се интересува Ваша Божественост? Да не би да желае да предложи любезното си съдействие?

– Ще ви отговоря, когато и вие го сторите.

– Не съм. 

– В такъв случай, какво бихте казали ако ви отправя оферта, съвсем сериозна, аз да осъществя тази дейност?

Ярко сините очи на Звезделин първо се присвиха преценяващо, докато устните му се разтеглиха в сдържана усмивка, но цялостното му изражение остана непроницаемо спокойно като водите на море в безветрие.

– Изключително щедро от ваша страна и съм искрено благодарен за оказаното доверие. Но мога ли да знам на какво се дължи тази напълно неочаквана проява на благосклонност от Небесата към скромната ми особа?

– Със сигурност не на честните ви сини очи, Самаил. Нашият свят се нуждае от стабилност. Хората се уповават на надеждата. На любовта. На обещанията, че новото ще донесе по-добър живот. Когато ме направихте част от този свят ми беше дадено да разбера, че главната цел на пребиваването ми е да приема Вечната светлина в себе си и да даря наследник в замяна. Но не какъв да е наследник. Приказките за любовта, грижата, саможертвата…Нека ги оставим на наивниците. Точно както и онези за непорочното зачатие. Аз съм реалист. Дотолкова, че понякога ставам циник, но това е друга тема. Затова уверено мога да заявя, че на Мрака и Светлината им е нужен обединител. Политика, господа. Човешките кралски фамилии са създали цели династии по този начин. А с тях и мощни съюзи. Не със сила, а с далновидност. С изгодни бракове. Аз, разбира се, нямам намерение да сключвам брак с бащата на това дете. Като богиня ми е позволено да взема такова решение. Но за да бетонираме Баланса и примирието помежду ни, наследникът трябва да притежава дуалистичен произход.

– Ваша Божественост проявява рядка прозорливост, което ме кара да бъда още по-доволен че изборът на Вечната светлина падна върху Вас. Още при първата ни среща ми стана ясно, че сме попаднали на диамант. 

– Ваше Величество не се ли бои да стане свидетел на ужаса, в който едно такова дете би потопило Вселената? Защото от някого като Самаил едва ли би произлязло нещо добро.

– Откога съветите на застаряващи онанисти по отношение на продължаването на рода се вземат под внимание? Михаиле, единственото за което бих искал мнението ти е какъв крем за ръце да си взема ако някоя нощ ми се наложи да упражнявам ръчен труд соло. 

– Аделина… Ваше Величество… Безспорно вашите доводи имат огромна тежест и ние с готовност ще приемем всяко взето от вас решение като закон. Но едно такова дете би притежавало колосална мощ, с която в никакъв случай не би могло да се справи само и да контролира. Как бихте неутрализирали подобна заплаха?

– Благодаря ти, Анаил! Радвам се, че постави въпроса “Как?”, а не “Защо?”. Това вече е признак на зряло мислене. Той или тя ще бъде дете на всички ни и с възпитанието му ще се занимаваме не само ние с баща му. За да разбере принципите на вечността, но и на тленността. Да узнае колко крехък е балансът и да приеме отговорно мисията по опазването му. Знам че звучи фантастично, знам и кой път е постлан с добри намерения, затова ви попитах каква е готовността ни да посрещнем Антихрист. За мен то ще е трето дете- мое продължение, моя слабост и сила. Ще му даря обичта, която заслужава всяко мъничко същество. И ще се боря с всички сили да порасне достоен възрастен. Но трябва и вие да сте сигурни, че ще можете да се справите със себе си. Да погребете старите вражди, да си простите, да работите в екип за достигането на общата ни цел. Да отгледаме горд потомък на боговете. Отговорен, последователен, уравновесен. Не познаващ омразата и презрението. Заклеймяващ коварството и лъжата. Едно към едно едно с теб, Самаил. Само че по-добър. Да.

Децата винаги успяват да надминат родителите си. Ако се справим с тази задача, всички страхове че ще използва силата си за унищожение биха били напълно неоснователни.

– Както казахте, Майко на Светлината, намеренията Ви са добри. Естествено. Иначе нямаше всички да сме тук. Но ако въпреки канските ни усилия този…смел експеримент се провали и ни поведе към кошмара на бездната? Ще проявите ли необходимата твърдост, за да ни наредите- на мен и на цялото небесно войнство, да мобилизираме силите си срещу това дете? Известна ви е природата на Антихриста. Стихийна, отмъстителна, деструктивна…

– Кръвта вода не става, Гавраил. Ние двамата сме олицетворение на това, което току-що описахте. Кажете, Самаил, вие какво бихте предпочел: Да погубите веднъж завинаги братята си заради това, че баща ви ви е прокудил, а те не са се застъпили за вас? В такъв случай няма да имате възможност никога повече да упражните особеното си чувство за хумор върху някой от тях. Доста скучен живот, не смятате ли? Или да запазите както небесното, така и огненото си подземно царство непокътнати и да се наслаждавате на духовитостта на общуването си с уж ненавистните себеподобни?

– Така поставен, казусът има ясно решение. Много по-приятно е да демонстрираш величието си пред публика, отколкото без такава. Уважаеми архангели, най-мъдрият извод който може да си извлече индивид, наказан от вечността с посредствен ум, е да се вслушва в съветите на онези с гениален такъв. Простете явното ласкателство, Ваша Божественост, но вече се справяте възхитително умело с тази дейност. Ако не е тайна, кога планирате да поставите началото на амбициозния проект?

– Възможно най-скоро, Самаил. И разбира се, ще бъдете своевременно уведомен за това.

Звезделин кимна мълчаливо и сведе почтително поглед. Остатъка от съвещанието премина в обсъждане на предпазните мерки, които трябваше да се вземат за да се сведат до минимум рисковете както за свръхестествените създания, така и за смъртните. Когато най-после организационните мероприятия се договориха и вписаха в календара на Мрака и Светлината, съветът се разпусна.

Аделина предпочете да се оттегли в познатия си тавански апартамент, за да поспи но и да проясни мислите си. Също така гореше от желание да изпробва летенето, което съвсем наскоро бе усвоила благодарение на уроците на Анаил.

Верният ѝ спътник не се нуждаеше от покана или заповед, за да полети подире ѝ. Двамата се рееха един до друг, всеки потънал в собствените си мисли. Вихрите на януари шибаха лицата им, вледеняващите виелици преграждаха пътя им, но сякаш осъзнали че през тях преминава висша сила, се отдръпваха и сторваха път на богинята и ангела.

Когато най-сетне се приземиха и Аделина прекрачи прага на земния си дом, първото което направи бе да се хвърли върху леглото си с разперени ръце.

– Най-приятното време от деня! Когато всички задачи са изпълнени по план и въпреки, че се чувствам като пребит до смърт помияр, най-после имам мъничко време за лични удоволствия. Мисля да гледам филм и да дъвча маринован чесън. Утре имам интервю с върколаци, все пак. Ще споделиш ли бурканчето с мен?

– Играеш си с огъня, Аделина. Надявам се осъзнаваш, че съществува огромен риск не само да се опариш, но и да изгубиш всичко.

– Сериозно? Не бях забелязала. Ани, аз съм произлязла от огъня. Би било странно ако не си играя с него. Твоят брат е най-трудно предвидимят фактор в тази игра, а с моя ход това ще се промени. Мислиш ли, че би посегнал на Светлината докато нося детето му? Или докато се грижа за него?

– Как точно смяташ да реализираш плана си?

– По общоприетия начин. Да ти покажа нагледно?

Анаил скръсти ръце и се намръщи, когато Аделина, седна в леглото си и протегна своите към него усмихвайки му се предизвикателно.

– Лягай си. Достатъчно филми се разиграват в главата ти, че да я пълниш с още. Аз оставам на пост. Ще те пазя от апетитите на сластолюбивите инкубуси.

– Леле! Те пък са си изпотрошили краката да се надпреварват кой да ме натисне пръв, моля ти се!

– Започвам да си мисля, че нарочно ги вършиш всичките тия щуротии, за да избягаш от отговорност. Да се обърнем срещу теб ли искаш?

– Още малко ще кажеш, че проявявам и лично отношение като непрекъснато те провокирам да действаш. 

– Слънцето от изток ли изгрява, Аделина? Нужно ли е да коментираме очевидното?

– Ти няма да ми държиш сметка какво и с кого върша, ясно ли ти е! 

– Не, разбира се че не. Но когато дадеш живот на най-големия ужас, случил се с този свят от Сътворението насам, пак ще си говорим.

– Не, Анаил. Когато се окаже, че следващият печеливш ход отново е мой и най-после съм свободна да направя онова, което искам с цялата си душа и от което се нуждая отчаяно… Е, тогава ще си говорим пак. Макар, че може би изобщо няма да се нуждаем от думи.

– Лека нощ, Ваша Божественост! Спете спокойно!

– Лека нощ, архангеле! Благодаря ти за търпението!

Анаил поклати глава и затвори очи за миг, въздъхвайки безшумно. След което ги отвори, загледа се в полегналата на една страна с разпиляна по възглавницата огнена коса Аделина и придърпа нагоре вълненото одеяло, за да я завие по-добре…