(Без)Делниците на един писател- част 19

Първият полъх на пролетта… Южнякът, разтапящ ледовете и разголващ черната земя, сваляйки от нея белите ѝ зимни одежди. Подготвящ я за възкресението на новия живот, спящ надълбоко в нея. Разнасящ натрапчивото ухание на дивите сини зюмбюли и деликатния мирис на дъхавите теменужки.

Все още студено, но тръпнещо от копнеж време. Точно, каквато бе и тръпнещата за взаимност душа на една все още неопитна богиня, прекрачила прага на разкошната чужда спалня.

Самаил я посрещна почтително, галантно целувайки ръката ѝ, взета внимателно в десницата му. След което я остави тя да води.

Аделина не можеше да не се възхити от искрящо белия висок балдахин, който я прие като че бе създаден специално и единствено само за нея. Тя леко приседна на крайчеца му, съсредоточавайки се в мекотата и гладкостта му. Звезделин я последва. Небесният му поглед не се отделяше от нейните два отровно зелени пламъка.

Ади разтри устни една в друга и ги облиза. Постави дланите си по страните му и прокара пръсти през слънчеворусата коса на Черния властелин. Беше гъста и плътна, а кожата на лицето- без едничка следа на несъвършенство. Устните ѝ вече бяха готови да се слеят с неговите, когато той развърза пояса на халата си и го разтвори. Периферното ѝ зрение улови как перфектните му мъжки форми се подготвят за да изпълнят предназначението си по най-изкусния възможен начин.

Той я прегърна през кръста и ръцете му се плъзнаха в противоположни посоки по гърба ѝ, приближавайки я плътно до него. Кожата ѝ настръхна, но бързо възвърна мекотата си под умелите ласки на покорителя.

Целувката бе свенлива, проучваща и кратка. Затова и след като се убедиха, че е напълно недостатъчна, двамата единодушно решиха да поправят тази грешка.

Втората целувка бе разтърсващо дълбока и омаломощаваща. Гореща и изискваща. Нямаше време за губене, двамата сякаш жадуваха да се изпият един друг.

Зашеметена от надигащото се желание, Аделина се подчини на повелята на тялото си и показа на Самаил ясно, че желае от тук нататък той да води.

Мрачният Властелин, озовал се в позиция на надмощие, огледа собственоръчно съблечената от него богиня от горе до долу и се усмихна одобрително.

Последва бавното изследване на това тъй желано тяло посредством осезанието, обонянието и вкуса на Негова Мрачност.

Звезделин започна победоносния си поход от шията, слезе бавно надолу и внимателно обиколи с език зърната на гърдите ѝ, докато върховете на пръстите му творяха магия по меката пружинираща тъкан под тях.

Слизайки все по-надолу и надолу, стенанията на Аделина се засилваха и в тях можеше ясно да се различи име. Самаил обаче продължи нататък и когато най-после се озова между краката на червенокосата стихия спря за момент, за да изчака реакцията ѝ.

Затворените ѝ очи се отвориха и тя му даде негласното си разрешение.

Усещанията, които изпита докато устата му си играеше с нейната женственост ту я издигаха на крилете на неописуемото удоволствие, ту я потапяха в дълбините на глада за още. Бедрата ѝ трепереха от разтърсващия сърцевината ѝ оргазъм и тя с всичка сила ги притискаше към ушите му поемайки си рязко въздух със стон , а за неговия слух това бе по-прекрасно и от симфонията на сътворението.

Изглеждаше, че и той се наслаждава изключително много на блаженството ѝ, защото при поредното конвулсивно изпадане в екстаз на Аделина се отдели от нея, легна странично и изравни очите си с нейните, подпирайки с ръка главата си.

–М-м-м… Много приятно преживяване. Добър си, Самаил.

– Удоволствие е да ти доставям наслада, Аделина. Представляваш истинско неустоимо изкушение, знаеш ли?

– Сигурно, щом го казваш ти.

– Ти си като прелестно ароматно цвете, което същевременно е и изключителен десерт. И ти се иска още и още от него, докато накрая не изпаднеш в несвяст от свърхстимулация на рецепторите. С радост бих ти предложил отново услугите си, стига самата ти да ги поискаш.

– Не мисля, че ще се гледа с добро око на сексуална връзка между богиня и дявол.

– Кой би посмял да се възпротиви на волята ти?

– Поне две царства. Ти ме ощастливи, Самаил. Няколко пъти. Сега, да ти върна ли услугата…

Звезделин се усмихна многозначително, погалвайки я нежно и прокарвайки преценяващо показалец по устите ѝ, който тя лекичко засмука.

– Не се и съмнявам, че би ми харесало. Да-а, длъжен бях да опитам тези прелести, още повече че ми се предложиха съвсем доброволно. Но, Аделина, признай си го. Не аз съм този, с когото искаш да продължиш страстния танц. Това е огромен удар по самолюбието ми и при цялото си добро желание не мога да продължа, когато жената с която правя любов си представя брат ми на мое място. Сексът се осъществява основно в главата, а в твоята е Анаил.

– Не разбирам какво общо има това с договорката ни. И защо трябва да си говорим голи, а не приключим с това, заради което сме тук?

– Знаеш ли, че Ани е архангел на любовта и висшето духовно общуване? И от него нормално се излъчва аура на мир, обич, светлина и благодат. Колкото и да са ми противни лицемерните отношения в Небесното царство, не бих постъпил безчестно спрямо който и да е от тях. Анаил, със своето наивно невежество по въпросите, изискващи практичност, винаги ме е дразнел най-малко от ангелите. Не мога да му забия такъв нож в гърба. Още повече, че глупакът те обича съвсем искрено, а и аз съм му длъжник.

– Семейните ви отношения слабо ме интересуват. Защо отказваш да изпълниш поетото задължение?

– Не желая да създавам дете, което ще страда, както страдах аз, Аделина. Ти няма да го обичаш и то, като свръхчувствителен божествен наследник, ще го усети веднага. Ще знае, че е по задължение и ще започне да трупа омраза заради липсата на така незаменимата майчина обич. Бащина също няма да получи, защото и аз си нямам понятие откъде да му я дам. Ние с теб ще сме първите, към които ще насочи гнева си, а това за мен не е приемлива опция, имайки предвид с какъв разрушителен потенциал ще разполага. Винаги досега, майките на моите Антихристи са ме обожавали и обожествявали. Но не и ти. В твоя ум и сърце, моят светъл брат е единствен. С нищо не мога да го изместя, колкото и перфектен любовник да съм. Това просто не е правилно.

– Значи ще се отметнеш само, защото е засегнато егото ти? Това е несериозно, Самаил.

– Съвсем сериозно е, сладурче. Сега ще вдигнеш съблазнителното си дупе от леглото ми, ще се облечеш и ще отидеш право при обекта на желанията си, за да му дадеш един дъъ-ъ-лъг и поучителен урок за какво трябва да използва огромния си чеп. И ще бъдеш много внимателна, търпелива и нежна с момчето, защото ще му е за пръв път. Но това все едно не си го чула от мен.

Аделина примига на парцали и му се намръщи. Но Самаил изглеждаше непоколебим. Затова и не му позволи да повтори думите си.

Преди обаче да напусне владенията на Тъмния, реши да не остане длъжна:

– Вампирите ти готвят преврат. Елена иска трона ти.

– Нима? Ами нека опита, все пак демокрацията е една от най-умело развитите от мен илюзии.

Ади кимна в отговор на кимането на негова Мрачност и без повече да се чуди полетя към висините на своя роден дом, за да осмисля случилото се и да разчертае следващия си план.

“Твърде сладко и твърде кратко… Жалко! Щеше ми се да изпробвам издръжливостта и креативността му във всички възможни пози. Включително и в левитация…”

Когато се приземи на покрива, под който се намираше нейното мъничко лично кътче от този свят, завари там своя неизменен спътник. Анаил изглеждаше тъй печален, все едно бе първичният извор на горестта и тя се изливаше от него на унищожителни приливни вълни. Седеше на същия онзи ръб, от който Аделина бе тествала бързината на реакциите му преди време. Когато я видя да се приземява се изправи мигом и я заговори с видимо разтревожен тон:

– Вече се връщаш? Какво се е случило? Той да не би да те нарани по някакъв начин?

– О, Ани! Не, нищо подобно. Малко е срамно за разказване, но брат ти ме изгони. Трябва да се изкъпя незабавно. И после ще си поговорим сериозно с теб.

Аделина искаше да отмие час по скоро от себе си следите от феромони, от обмяната на флуиди със Звезделин. Не, в никакъв случай не беше срамно. По-скоро страшно неловко, но тя щеше да стисне зъби и да се държи на нивото, което статусът ѝ изисква.

Излизайки от банята, тя го завари кротко седящ на продъненото ѝ легло със сведен поглед и с ръце в скута. Покорно очакващ присъдата си. Ади нямаше желание да изглежда така, сякаш му заповядва от позицията си на висша, затова съвсем непринудено седна до него и внимателно взе десницата му в горещите си шепи.

– Какво има, мили мой архангеле? Защо си тъжен?

– Ти пък. Аз така си изглеждам обикновено.

– Моля ти се, не ми прави фасони точно сега!

– Какво искаш от мен! Да приема за нормално това, че ходиш да се въргаляш с врага и след това се връщаш при мен все едно нищо не се е случило? На кръгъл идиот ли ти приличам?

– Не. Разбира се че не. Ти си… съвършен. Аз не съм. Толкова ме е страх дори да те докосна, за да не разваля това съвършенство. Да не го изгубя безвъзвратно. Да, ти ще кажеш че мога да изискам всичко от теб, защото съм твоя богиня, но просто ми се струва светотатствено да го пожелая. Да пожелая точно теб.

– А не ти ли е минавало през ум, че може би аз го искам? Че желая единствено и само теб? Още от първия миг, в който споделих болките и тревогите ти. Имаш ли представа какво ми причиняваш, принуждавайки ме да се примирявам че ще бъдеш нечия чужда, а не моя?

– Аз… Не знам какво да кажа. Ще можеш ли да ми простиш?

– А ти ще можеш ли да спреш да предизвикваш вселенски бедствия?

Аделина се загледа в тези тъжни небесни прозорци към една необятна вселена, изтъкана от любов. Безусловна и безпрекословна. Най-после се реши и обгърна с длани сияйното му обожавано лице. Обзе я такова благоговение, сякаш току-що самата тя бе преродена от безграничната велика светлина. Нямаше нужда от повече думи. Нямаше нужда от нищо друго. В този момент, дори без да извършват каквито и да било други действия, душата на архангела и тази на богинята се обвързаха със свещената клетва, заключваща се в две простички думи:

“Обичам те”...