(Без)Делниците на един писател- част 20

– Ваше Величество, северното и западното крило са напълно разрушени, източното и южното са почти сринати и две групи се насочват насам.

– Пленници?

– Не взимат пленници, убиват всички по пътя си. Въоръжени са с автоматизирани арбалети и изстрелват сребърни стрели.

– Искания?

– Никакви засега. Нямаме яснота и кои са водачи.

– Направи ми услуга, Баал и се опитай да овладееш паниката в цитаделата, защото лично аз нямам никакво намерение да си мръдна дори и пръста.

– Както нареди Ваша Мрачност, но съществува реална опасност вие да сте тяхната последна цел.

– И какво? Това трябва да ме вълнува ли? Нека да заповядат! Изключително ми е неприятно когато се налага да уреждам важни дела без да говоря лице в лице с ръководните фигури.

– Разбира се, разбира се! Ще направя всичко по силите си, но… Вие желаете да ги допуснем без съпротива да стигнат до вас. А ако пожелаят да стигнат по-далеч?

– Значи ще им осигурим и тази възможност. Хайде, Баал. Не искам страховете и колебанието ти да ти попречат да изпълниш задълженията си към мен. Ще се справим. Без излишен драматизъм. Имам едно-две нещица наум.

Верният демон кимна и се оттегли, а Звезделин си наля чаша от любимия тъмен еликсир и застана до панорамния прозорец в една от централните си кули.

Царството му гореше от огъня на негодуванието. Времето на мирните протести беше безвъзвратно отминало, сега бунтовниците унищожаваха всичко по пътя си, устремени към него. И съвсем скоро щяха да пристигнат.

Но Самаил не изглеждаше никак разтревожен. Не просто очакваше подобен развой на събитията, а искрено желаеше да настъпи час по-скоро. Ненавиждаше задкулисните игри и ударите в гръб. Още малко и хората на Елена щяха да пристигнат. Може би дори самата тя ще бъде с тях. Най-доброто предстоеше.

“ Колко дълго чаках да ми спретнат приличен бунт! Нима не съм го заслужил? Нима хилядолетия наред не съм правел всичко възможно, за да пробудя заспалите им робски съзнания? Дано само не оплескат нещо, защото ще ме натъжат страшно много.”

Очакваните гости, може да се каже, пристигнаха точно навреме. Преди това Негова Мрачност остана възхитен от вдъхновения унищожителен устрем, с който си проправиха път към него. Възгласи, в които можеха да се доловят “свобода на избора”, “ равенство на расите”, “еднакви права за различните” огласяха огнената нощ и всеки път когато Самаил чуеше ясно скандиране от тълпата, отпиваше с удоволствие и преглъщаше с още по-голяма наслада.

– Добре дошли в сърцето на Мрака, уважаеми! Ето, достигнахте до мен, сега предполагам ще ме обездвижите, заплашвайки безсмъртието ми с копия от златоносна комета, тъй като вече ви е станало ясно, че съм уязвим към нея. Може би дори сте си приготвили въжета, изтъкани от лъчите на зората по време на лятното слънцестоене, които са престояли четиридесет дни в осветена от целомъдрен монах вода. Не си правете труда, ето, сядам. Може да се заемете с връзването ми, запушването на устата и каквото там сте планирали, за да не успее лъжливата ми уста да ви съблазни с обещания, които да ви накарат да се отклоните от заветната цел.

Разнородната групичка от трийсетина кръвожадни представители на няколко немъртви раси първоначално бе твърде изумена, за да реагира по някакъв начин, но впоследствие чутото оказа доста силно влияние върху тях и изпълниха напълно заповедите на Самаил. В края на краищата той наистина се оказа завързан за трона си и със запушена уста. Не му се наложи да чака дълго, за да се появи Елена, придружавана от двама свои побратими- сладникаво изглеждащи мършави и бледи вампири, които сякаш не се решаваха да изберат със сигурност от мъжки или от женски пол са.

– Виждам, че не изневерявате на репертуара си, Ваша Мрачност. Това изобщо не ме учудва.

“Традициите са затова, драга ми кръвопийке. Ей там, в централната колона, в една от нишите съм ти приготвил подарък. Може първо да утолиш жаждата си и след това да продължим общуването си.”- прозвуча в ума на благородничката. Мисловното предаване на информация оказваше доста по- голям ефект когато ставаше въпрос за налагане на авторитет, а за Звезделин това бе прекрасна възможност да се позабавлява.

Елена изпълни инструкциите му и действително намери нещо любопитно на посоченото място. Беше пълничко, около тримесечно бебе. 

“ Можеш да си спокойна, човешко е. Не бих проявил лошия вкус да ти дам вещерско.”

Елена, без повече да отлага, впи острите си зъби в сънната артерия на детенцето и за няколко минути успя да го обезкръви почти напълно. После го остави обратно в нишата, от която го измъкна. След което с нескрита наслада се облиза и извади кърпичка с избродиран монограм, с която да попие издайническите капки около устата си.

– Никой друг няма толкова изтънчени предпочитания като твоите, Господарю. Ще бъде страшно скучно без теб и ще ми липсват много нощите ни на общуване на високо ниво, когато в крайна сметка те елиминирам и заема мястото ти.

“ И защо ще се унижаваш с подобна пошлост? Адът е пропаднало място, скъпа. Далеч от твоята класа. Ти си създадена за велики дела, защо ще се задоволяваш с клоаката на свръхестествената реалност?”

– Все отнякъде трябва да се започне. А и ми е нужна солидна армия за да предявя претенции към другите светове. 

“ Това ли било? Това ли е най-съкровеното ти желание? Ами защо просто не дойде при мен да ми го споделиш, миличка? Знаеш, че си ми слабост. Бих направил всичко за теб. Аз мога да ти дам ключовете за всички реалности, стига да успееш да ме убедиш, че ги заслужаваш.”

– Така ли? И какво те кара да вярваш, че ще ти се вържа? Ти си слаб, Самаил. Позволи на смъртна да стане богиня и да придобие много повече мощ от самия теб. Ти си ѝ подчинен. Това е срам за Мрака. А срамът в нашия свят се измива с кръв.

“ Ето, знаех че мога да се гордея с теб. Много правилно отбеляза, че го позволих. Точно така, стана с мое разрешение. И ще продължава да бъде, защото е най-подходящият избор в момента. Кажи ми, ти имаш ли идея как да поддържаш Баланса когато заемеш моето място? Защото доколкото виждам, плановете ти са да потопиш света в мрак, а това неминуемо ще доведе до пореден риск от края му. Къде ще отидеш тогава? Как ще се спасиш от явна гибел? На кого ще демонстрираш величието на вампирската раса ако не остане камък върху камък? Да, хубаво е да предвиждаш последиците от действията си когато планираш мащабни промени. 

Да направим така, сега ще ме пуснеш с уговорката да ме ликвидираш по всяко едно време в близкото бъдеще ако се окаже че моите съображения и предсказания са били погрешни. Допуснах те до себе си веднъж, защо да не го сторя и втори път. Донеси ми чистото и непокварено сърце на архангел Анаил и ще ти връча, с голямо удоволствие, ключовете към всяка една алтернативна или паралелна реалност, в която да безчинстваш на воля. Но адът ще остане цял. Или поне на нивото, на което е сега. Аз зная как да го възродя.

– Мога ли да попитам защо искаш аз да извърша подобна мерзост? Нямаш ли си черноработници за подобни отвратителни деяния?

“ Моля те! Никой не притежава необходимата елегантност, за да го изпълни по желания от мен начин, Елена. Твърде много имат да учат още за изкуството на унищожаване на висши раси. Виждам съмнение у теб и то не ми се нрави. Нима се познаваме от вчера? Защо ми нямаш доверие, прелестна моя кръвопийке?”

– Защо да не те убия и сама си взема ключовете за другите светове?

“ Защото мрачен не би могъл да ги използва. Вечната светлина е направила така, че само неин пряк наследник или приемник да има възможността да отваря пролуки в реалността и да създава портали към други измерения. Времето се движи напред, но и назад, само че за да обръщаш хода му и да владееш пространството ти е нужно да усещаш градивните му частици. Това би могло да стане само, ако и ти си изграден от същите тези градивни частици. Да ти припомня ли кой бях аз преди да стана ваш Господар?

– Това не е основателна причина да те оставя жив. Необходимо ми е повече.

“Имаш го. Ако сега ме убиеш, никога няма да разбереш за какво ми е сърцето на Анаил. А историята е прелюбопитна.

– Разчитате, че любопитството ми ще надделее над жаждата за власт и величие? Много амбициозно от ваша страна.

“Но напълно разбираемо. Кога съм те мамил, сладка моя Елена? Хайде, посочи ми един път, в който да съм те подвеждал.”

– Дори и в момента да не мога да се сетя, това не променя факта, че сте лукав кукловод, който си умира да наблюдава как подчинените и враговете му си блъскат главите напразно.

“Никога не е било мой проблем. Предполага се, че главите на раменете ви разполагат с разум, дал съм ви и свободна воля. Не забравяй, че притежавам мощта да ви изпепеля, дори да се намирате на другия край на Вселената, защото всяка една прокълната душа и вечната ѝ съдба е свързана с мен. Но не си позволявам подобна глупост, защото вярвам в каузата ви и в достойнството на всеки от вас, както и в правото ви да се борите за онова, в което вярвате.”

– Много вдъхновяваща реч. Много. Бих се просълзила, ако знаех как се прави. Добре. Ще ти донеса сърцето на Анаил на поднос. Но не гарантирам за последиците когато Аделина разбере кой е поръчителят.

“ В никакъв случай не пропускай да ѝ го споделиш, моля те! А сега, дали не бихме могли да пийнем по едно преди да се насочиш към изпълнението на тъй важната си мисия?”

– Мисля да пропусна. Ще размисля над предложението ти. Може пък сама да стигна до правилния извод и ти да се окажеш напълно ненужен, Господарю.

“ Не бих могъл да бъда по-щастлив ако това все пак се случи. Ей! Вие!”

Но шайката “революционери” вече се изнизваше през порутените прозорци на кулата, разпервайки ципестите си криле и политайки след водачите си.

Самаил вдигна рамене и без дори да се напряга, разтвори въжетата, с които беше “завързан”. Изплю парчето плат, което се оказа копринена кърпичка с избродиран монограм, но не беше този на Елена. Той с погнуса го отхвърли и докато падаше на земята се самозапали и разтвори във въздуха.

“Пфу! Какво досада! Вече и една прилична интрига не се получава да спретнеш, без да се наложи да им тикнеш под носа очевидното. Ех…

Дано поне Аделина не ме разочарова. Сладурчето действително притежава завиден потенциал. С подходящо ръководство, защо пък наистина да не стане единствена и велика? Аз спазвам обещанията си. Стига, разбира се, към мен да проявяват съответната на моята коректност.”

Звезделин-Самаил се приближи към колоната, извади от нишата там полумъртвото бебе и внимателно прокара десницата си от главичката до крачетата му. Лилаво-синкавият цвят на кожата му мигом се смени с привичния за намиращ се в добро здраве човек бледо-розов и от устата му се чу гръмък и изискващ плач. В ръката на Мрачния властелин се появи бутилчица, пълна с топла млечна формула, която той грижовно поднесе на дерящото се бебе и то блажено засмука биберона ѝ.

“ Ето така… и да не си посмял после да разправяш, че ти е липсвала бащина ласка! Е, беше необходимо да се запознаеш отблизо с вампирските зъбки, да. Иначе как щеше да се убедиш що за гадове са?”

Бебето не отговори по начина, по който се очаква от някой на неговата възраст, но Самаил ясно долови мислите му. Можеше да бъде напълно спокоен, че очакванията му към малкия човек ще бъдат оправдани…