(Без)Делниците на един писател- част 21

– Какво искаш да кажеш с това “нашествие”? Небесното царство не е ли защитена от Мрака територия? Нямате ли си бариера или нещо подобно?

– Имаме, но някой я е свалил. Отвътре. Не е Самаил. Неговият достъп отдавна е забранен без изричното съгласие на Вечната светлина. Аделина, знам че ти е трудно да вземеш подобно решение, но трябва да организираме защитата си, като не щадим средства. 

– Не мога да дам подобна заповед, Анаил. Ангелите не бива да убиват. В противен случай сиянието ви ще помръкне. Тогава бих се лишила изцяло от войнството ви. Нужно е да измислим начин да ги прогоним.

– Има един, обаче в такъв случай рискуваме Баланса. 

– Как точно?

– Трябва ти да го сториш. Твоята дума е закон и самото ѝ изричане се равнява на активно действие.

– И ще се получи ако само го кажа? Например: “Вървете по дяволите, гадове мръсни! Изчезнете на момента от дома ми или ще затрия завинаги мизерните ви душички!” Смяташ, че ще има ефект?

– Зависи как ще го кажеш. Повече чувство е нужно. И повече вяра в собствените сили. Както и да е, важното е да се извърши час по-скоро. Ще те оставям вече. Нали разбираш, малко съм зает!

Анаил се завъртя светкавично, за да отблъсне насочената към богинята атака от трима немъртви. В момента, в който мечът му прегради пътя на копията им, те бяха отхвърлени на десетина метра назад.

Раят се бе превърнал в грозно бойно поле с тази разлика, че не беше дадена гласна команда да се ликвидират на всяка цена поданици на мрака.

Архангелите координираха отбраната, а по-нисшестоящите се стараеха по възможност да обезвреждат противниците си без да им нанасят тежки поражения, но беше трудно, защото врагът изобщо не се съобразяваше с подобни пречки.

Целия разрушителен потенциал на черното царство избра за своя нова арена, рая. Досега подобно бедствие не бе сполетявало просторите, в които съзерцанието, мирът и покоят властваха през вечността. Населението бе изтласкано към вътрешността на царството, където официалния дворец на Вечната светлина ги приюти, тъй като подземията му бяха отлично укрепени и можеха да издържат дори на ядрен апокалипсис. 

Законната владетелка, обаче, категорично отказа да се присъедини към намерилите там там убежище, а изяви твърдо желание да бъде на сцената на бойните действия, като по този начин усложни и без това тежката ситуация. На Анаил му се наложи едновременно да я защитава и да се бие, но колкото и да му бе трудно да балансира, съвсем типично за него не каза и дума против решението на богинята.

И сега, докато ангелите водеха съвсем неравни битки- не само защото числеността им беше по-малка, но и поради забраната да се развихрят, Аделина се намираше насред кървавата баня и прелистваше страниците от съзнанието си, с надеждата да открие там отговора на въпроса как би могла да изхвърли нашествениците от царството си.

“В началото беше Словото. И Словото беше у Бога. И Словото беше Бог…”

Анаил ѝ го каза съвсем ясно, но тя все още не можеше да свърже смислово себе си с неотложното за извършване действие.

Ангели падаха тежко ранени, други се превръщаха в среднощна вечеря, трети пък биваха отвличани в незнайна посока. И насред целия този ужасяващ хаос, Ади- напълно неспособна да събере мислите си, падна на колене.

“Ти си слаба, мекушава, недостойна. Беше и си оставаш никоя. И заради твоята нищожност, всичките скъпи на сърцето ти души ще загинат.”

Гласът бе тих, наподобяващ собствената ѝ съвест, но всъщност бе чужд. Враждебен. Властен и надсмиващ се.

Ади се обърна инстинктивно по посока на мисловната енергия и видя зад гърба си Елена. Тя се усмихваше зловещо, надвесена над обезоръжения и пленен от трима други вампири Анаил. В ръката ѝ имаше златен кинжал, който тя без колебание заби дълбоко в гърдите на ангела в мига, в който вниманието на богинята бе привлечено от ужасяващата гледка. 

Аделина скочи на крака и нададе такъв яростен вик на див ужас, че небесните простори започнаха да се люлеят, а твърдта под краката- да се сдобива с дълбоки пукнатини.

– МАХАЙТЕ СЕ ОТ ТУК! ИЗМИТАЙТЕ СЕ! АДСКА СГАН! КАК ПОСМЯХТЕ! КАК? ОСКВЕРНИХТЕ ТОВА ЦАРСТВО С ПРИСЪСТВИЕТО СИ, ЗАТОВА СЕГА ЩЕ ПОЛУЧИТЕ ВЪЗМЕЗДИЕТО МИ!

Гласът на богинята бе тъй гневен, че звучеше като падащ на серии гръм. И колкото по-ядосана ставаше, толкова повече порастваше по размер, заемайки постепенно цялото пространство около себе си. От мощната звукова вълна, създанията на Мрака се разсипваха на фин прах и той биваше отвяван моментално от въздушните потоци.

Елена, обаче, не изглеждаше никак впечатлена. С присъщата си надменност, тя хвърли един презрителен поглед на богинята и след като се убеди, че е нанесла несъвместими с живота рани на архангел Анаил се поклони елегантно на Аделина, стискайки окървавения кинжал.

– Звезделин ти праща най- сърдечни поздрави, сладка богиньо! До скоро виждане оттатък реалността!

След което се разтвори като черна мъгла, заедно с антуража си от трима вампири.

Анаил се свлече безжизнен, а Аделина, която отново бе възвърнала привичните си размери се завтече към него в отчаян опит да го подхване, преди да се е лишил напълно от живот.

– Ани! Недей! Да не си посмял! Недей да ми умираш!

Но силите бавно напускаха бесмъртното му тяло, обезцветявайки лицето му и лишавайки го от глас. Затова и той ѝ прошепна немощно в отговор:

– Видя ли, че можеш? Словото, Лина. Твоето слово е законът на Вселената. Никога не го забравяй!

Аделина го прегърна силно, разридавайки се от цялата си душа, без да обръща внимание че прекрасната ѝ рокля от слоеве най-фина коприна в цвета на зората се пропива от яркочервената кръв на ангела.

Силите на Тъмнината бяха напълно разгромени, но цената на победата бе твърде висока. Много ангели изгубиха живота си, безброй бяха ранени. Небесното царство тънеше в разруха, а насред цялата картина на погром, една богиня оплакваше своя любим архангел.

– Глупак такъв! Няма да ти го простя ако ме зарежеш сега! С теб имаме толкова много недовършена работа!

Михаил и още няколко от предводителите ги наобиколиха, внимателно отстранявайки Аделина от Анаил, понасяйки го на ръце.

Богинята избърса с ръце сълзите си, заподсмърча, преглътна буцата в гърлото си и 

стисна юмруци така, че ноктите се впиха в собствената ѝ плът и я разкървавиха. Пое си дълбоко дъх и с цялата ярост, на която бе способна, извика една единствена дума:

– ЖИВЕЙТЕ!

Времето сякаш замря за миг. Ади, съсредоточавайки се в една невидима централна точка, придоби особено микро зрение за няколко отрязъка от вечността. Пред погледа ѝ избухваха елементарни частици, сливаха се в едно общо ядро, електрони се забързваха по атомни орбитали. От градивните елементи се оформяха клетки, от тях- тъкани и органи, а по възстановени напълно кръвоносни съдове потичаше кръв. Сърца затуптяваха, невроните в мозъците започваха усилено да си предават електрични сигнали и в крайна сметка очите, затворени завинаги се отваряха и възкръсналите вдъхваха с пълни гърди подарения втори шанс.

Анаил изпъшка тихо, хващайки се за гърдите, след което се закашля пристъпно. От устата му изтече струйка кръв, но бързо се съсири и нямаше изгледи да изкърви повторно. Архангелите внимателно го положиха на земята и се спогледаха неразбиращо, след което се заоглеждаха още по-объркано.

Ади се усмихна с най-широката си усмивка и се хвърли с всичка сила да го прегръща.

– И аз се радвам да те видя, Лина, но няма да е лошо да изразяваш радостта си една идея по-лекичко.

– Извинявай! Ще се опитам да не съм чак такава дивачка. Ти… Добре ли си?

– Ако усещането, все едно те е прегазил влак и после те е влачил още двайсетина километра може да се изрази с тази дума- да, добре съм.

– Михаиле, възлагам грижите за ранените и… възкресените на теб. Аз имам нещичко за изясняване. На този господин тук му се забранява да напуска Небесното царство до второ нареждане. Ясна ли съм?

–Кристално. 

– Вдигнете щита обратно. Когато се върна ще разследваме за да открием предателя и да го накажем. Макар, че имам някои идеи…

Аделина присви преценяващо очи и огледа всеки един от архангелите, за да улови промяната в поведението ако такава последваше. Но заподозреният с нищо не се издаде.

Аделина кимна и след мисъл време вече се намираше в главната зала на Мрачното царство, където я посрещна прелюбопитна сценка. Самаил, стоеше в центъра ѝ и в едната му ръка бе неизменния бокал с кървав елексир. С другата стискаше в шепата си и придърпваше с особена жестокост смолистите коси на Елена, която бе принудил да стои мирно с колене опрени в мраморния под.

– А, ето те и теб! Крайно време беше. 

– Що за цирк, Самаил? 

– Съгласен съм. Изключително неправдоподобно изпълнение.

– Твоите изроди нахлуха в рая и избиха сума ти ангели.

– Да, но ти съвсем успешно ги възкреси. Защото си богиня и това ти влиза в задълженията. Между другото, как е ангелското ти протеже? Разправят, че бил смъртоносно ранен в сърцето.

– Ти ли я изпрати? Защо, Самаил? Какво искаш от мен? Забавно ли ти е да наблюдаваш как страдаме? Как се избиваме?

– Както вече казах, Аделина, ти си богиня. Ако не си способна да сътвориш едно скромно масово възкресение, значи не ставаш за тази работа. Ти обаче се справи и засега ще им затвориш устите. Тази ти я подарявам- накажи я както сметнеш за правилно. Като преди това не пропуснеш да измъкнеш информация за къртицата в царството си. Ако пък не успееш, можеш да ми я предоставиш обратно. Няма друго такова място като дома, нали Ел?

– Мръсен измамник! Обеща да ми отвориш портали към други реалности ако изтръгна сърцето на Анаил. 

– Разбира се, че ще ти отворя! Имаш ли представа колко много измерения има болката? Не? Ами значи е време да научиш!

Самаил дръпна рязко и скалпът на Елена, заедно с буйната ѝ черна коса остана в ръката му. Лицето ѝ мигом се заля от разтеклата се неконтролируемо кръв. Тя започна да се дави в нея и да пищи от ужас, оглеждайки треперещите си окървавени ръце, които опипваха съкрушено главата ѝ.

– Питам те за последен път- искаш ли я или да си я взема обратно?

– Ти си чудовище, Самаил.

– Покорно благодаря, Ваше Светло Величество! И вие не сте за изхвърляне. 

Аделина подхвана под мишница вампирката и, отваряйки портал в пространството, изчезна от Мрачното царство.

Самаил изпи на екс бокала си и примряска с наслада.

“Да-м. Има надежда за тоя свят. Макар и да не е образец за отлично емоционално и психично здраве в момента…