(Без)Делниците на един писател- част 52

– Ей, ама какво си ми се омърлушил така, любовче? Направо са ти потънали гемиите, бе злато! Не са хубави тез работи! 

– Сядай да приказваме, че не се издържа вече!

Баал бе настоял срещата им да се проведе на безлюдна територия, макар напоследък доста трудно да се намираха подобни места из Вселената. Разцъфтяващата империя на Анаил привличаше нови и нови поданици дори към най-опустелите и отдавна загинали светове. Умелият управник се бе заел напълно сериозно с разселването и осигуряването на подходящи условия за живот на цялото население на Преизподнята , което пък гарантираше възхода на царството му, както и дълго и неоспоримо бъдещо благоденствие. Или поне така изглеждаше на пръв поглед.

Баба Кашлица завъртя поглед към прелитащите разкъсани небеса над главите им, после подозрително огледа земята под краката си, хриптяща доста недоволно, подобно на диво животно, принудително превърнато в ездитен добитък. В крайна сметка, убедила се че в близките няколко века не я грози опасност да стане пряк участник на края точно на този свят, седна на порутената стълба, водеща към храма на зловещо древно божество и прие елегантно подадения ѝ от първия министър бокал с първокласно вино.

– Наздраве за небесната сапунка, гарнирана със солидна доза катаклизъм!– вдигна тост старшата вещица и пресуши на един дъх чашата. Баал я наблюдаваше с умиление, но не последва примера ѝ.

– Моля ти се! Тия хубостници си играят на “Как да забъркаме най-зрелищен коктейл ”Молотов”, докато мъдрим рецептата за божествено “три в едно”, а ние с теб трябва да хвърляме боб ще има ли или няма да има утре. И с тая смяна на властта, направо ми гръмна главата.– изхленчи Баал.

– Че какво не му харесваш на императора? Глей как се старае момчето! Строго, ама с неподражаем стил. Миличкият, има амбицията да се превърне в мениджъра на хилядолетието. И що да не го постигне? Аз вярвам безрезервно в способностите му. Гледай колко изящно падна от рая и намери мястото си при нас. М-м, прелест!

– Да, бе! Ти вярваш единствено в драмата. А тяхната е толкоз сладникава, че чак горчи. Кажи ми, Бабо, от какъв зор адските твари ще постят и ще се молят всяка сряда и петък? И ще спасяват неизлечимо болни? Въобще не ми влиза в трудовата характеристика. Не го умея и не ща на стари години да се уча. Това е позор и нищо друго.

– Айде стига си циврил! Малко ли ти е, че господарят завладя осемдесет процента от всички измерения? Че присвои ресурсите им? Че ги определи за ползване от висшите немъртви? Пък ти ми ревеш тука като ощипана мома.

– Господарят ни вкарва светлина в мрака. Това нарушава отколешните устои на реалността ни. Ще има бунтове и аз не бих се поколебал да взема страната на протестиращите. Къде се е чуло и видяло демон да върши работата на ангел? Под достойнството ми е да се сравнявам с ония изнежени аристократи горе. 

– Душицата ми, тя! Много ти се иска да станеш смъртен, а? Щото ако Анаил разбере как първият му министър заговорничи срещу него, хич няма да му мигне окото да те превърне в човек. И то в новородено. Да изпиташ целия ужас на земната съдба от начало до край.

– По-добре човек, отколкото каещ се демон! Срам за произхода си! Искам си стария Господар, Маргарита! Не може ли да измислим начин да си го върнем?

– Въпросът е не дали ние, а дали той ще иска да се върне. По скорошни данни, Светлоносецът не спира да оправдава името си в рая и няма никакво намерение да пропада обратно до дебелото черво на Вселената, наречено Преизподня. 

– А как се възхищаваше едно време на общата ни адска естетика- кървища, отчаяние, гняв...

– Гневът, между другото, е все още на дневен ред. Все пак е запазена марка на богинята ни да спасява светове като изпепелява нашествениците в яда си.  

– Като стана дума... Помниш ли това?

Баал се порови из вътрешността на зле съшитото си тяло. Покъртителна картинка, предвид факта, че заедно с търсената от него реликва навън изпопада цял един комплект карантии, който му се наложи впоследствие бавно да натиква обратно в себе си. След доста усилия, успя да хване с крайниците си и да покаже на вещицата измачкана и оплескана с телесни течности на поне няколко създания, изключая самия Баал, картичка. На нея, на древен и отдавна забравен от смъртните език, който винаги е бил официалният в Царството на Мрака, пишеше "Честит Армагедон 2012!

Баба Кашлица взе сувенира и прихна да се смее:

– Ох! Не мога! Ще ме съсипеш! Вярно ли продължаваш да събираш картички от Апокалипсиси?

– Ами сантиментален съм. Смей се колкото щеш, ама оня край на света беше виртуозно изпълнение. Нямаше как да не бъде увековечен. А сега, откакто началството тотално оплеска нещата, на един свестен Армагедон не може да се порадваме. Туй божествено триглупие ни лишава от жизнено необходими за Тъмнината събития. 

– Айде, айде! Ще речеш, че представлението с поругаването на богинята ни ти е харесало. Що ли си мисля, че в твойте креватни подвизи с разните там гоблинчета и караконджули си си представял точно оная сценка? Добре си беше отвсякъде. По всички правила на Мрака.

– Да, ама беше само тя. После императорът се отказа от всякакви изкушения и се зае със самобичуване. И ни задължи и ние да правим същото. Прекалено светло е във вечната нощ, Бабо. И това не е на хубаво.

– Добре, слънце! Не, че съм изцяло на твойто мнение, обаче ми се струва, че има истина в думите ти. Така-а… Може да започнем с някой и друг кошмар, който да изпратим на възлюбената ни върховна светлина. Двамата лични левенти ще се втурнат да търсят цяр за нея и който пръв успее, ще спечели званието “Най-светъл от светлите”. Макар че от Мишенцето насам, тая титла малко е поизгубила от блясъка и престижа си…

– М-да, по-подходящо би било “Чехъл на чехльовците”. Може ли върховен господар да лази в краката на жена? Що за самоунижение!

– Внимавай, Баалчо! Като не ти вдява козомяукащата тиква от висши емоции, няма да ми се изказваш неподготвен! Аделина не просто заслужава да лазят в краката ѝ. Тя има право да танцува по тях, да изпотроши всичките им кости и те пак да я благославят задето е тяхна любима. Никой не е в състояние да преживее това, което тя преодоля и да продължи да блести тъй ярко. Така, че за нея или хубаво, или нищо! А двамцата ще ги подредим добре. Дано само като разберат, че ние с теб сме инициатори, не ни изпепелят! Живее ми се още, най-малкото за да видя как ще свърши тоя трагикомичен сериал, наречен “Триединство”.

– Действай, тогава! И ако ни хванат и ни осъдят, обещавам като истински кавалер да поема цялата отговорност.

– Ха! Кавалерите не ръсят махленски клюки по адрес на първокласни жени и мъжете им, пък били те и в нестандартна тройна връзка. Ама ти е простено, де. Кой да те научи на нормални взаимотношения, като си се родил в тая адска дупка?

– Е, как ? Ти, разбира се! С теб сме страшен тандем. Що да не издигнем отношенията си на едно по-високо ниво? Пък и вещиците сте си любителки на свободната любов. Не е като да не обичате да прелитате от цветенце на цветенце.

– Да не би да ми се причува? Ти курва ли ме нарече току-що? Ей сега ще ти покажа аз как трябва да се държиш с една петстотин годишна дама, твойта кожичка демонска!

Баба Кашлица се ядоса не на шега и подгони нещастния демон с няколко злостни проклятия, които последователно го превърнаха в розово прасенце, бяло зайче и сиво котенце. През цялото време, Тусис Ноктурна се преобразяваше я в огромна вълчица, я в огнена лисица само и само да се докопа до гръкляна на демона , за да му покаже как точно трябва да си отнася с дама от нейния ранг.

И макар да не стигнаха до реализацията на плана с изпращането на кошмари на върховната богиня, тя вече страдаше от такива. След изтощителната битка с пришълците-хали, които похитиха принцовете докато майка им се оказа напълно безсилна да ги защити и се наложи да разчита на помощта на Анаил, Аделина бе изтощена до краен предел. Затова и когато обяви, че се оттегля за да си отспи, на никого и през ум не му мина, че нещо не е наред. Тревогата дойде след като небесния дворец бе огласен от ужасените ѝ писъци, прилични на агонията на жестоко изтезаван страдалец. Богинята пищеше, но всъщност бе потънала в дълбок сън и нито Самаил, нито който и да е от архангелите бе в състояние да я събуди, за да прогони ужасните съновидения.

На Светлия властелин не му идваше по-добра идея как да ѝ се окаже помощ от тази да се допита на Тъмния господар. Затова и не се поколеба да го стори. Все пак неразположенията на Аделина обикновено бяха предвестник на пословични ужаси, с които тримата можеха да се справят само като действат заедно.

Двамата стояха от двете страни на балдахина в покоите ѝ и наблюдавах как се извива мъчително, борейки се с чудовищата в съня си.

– Откога е така? –попита угрижено Анаил.

– Откакто те допусна до себе си. И преди да си ми скочил, не намеквам че ти си я разболял. Ани, вече сме го играли тоя филм. Знаеш какво трябва да направим.

– Да не твърдиш, че...

– Богинята ни страда от липса на внимание, да. Един определен вид внимание, което само аз и ти можем да ѝ дадем.

– Не гледай към мен! След онова, което сторих, сигурно съм последният мъж, когото тя би пожелала.

– Хайде стига глупости! Нужно ли е да ти опреснявам паметта или сам ще се сетиш? Ти получи опрощение. Защото само тя може да ти даде прошка за подобно нещо. Благородство, висши идеали, нали знаеш...

– Не, Самаил. Не ми се вярва да е това...

– Заслушай се какво бълнува и тогава ми противоречи.

Анаил се обърна към разтърсваната от конвулсии, спяща своя любима и се напрегна да различи членоразделна реч между стоновете ѝ. Какво беше изумлението му, когато я чу да крещи неговото име с пълно гърло. 

– Видя ли? Подсъзнанието ѝ се бори със задръжките. Трябва да я освободиш от затвора им.

– Не мога да разбера кога се превърна в сводник на върховния ни идеал. И как точно смяташ да осъществим "лечението"? Та това по същество е същото, което аз извърших! Най-обикновено отвратително изнасилване!

– Ц-ц! Колко принципен и пунктуален е станал Мракът! Не си ли твърде светъл за негов господар? О, чакай! Забравих! На теб ти харесва да си играеш на император, докато висшите ти кадри те намразват все повече и повече. Откъде ти хрумна да ги обричаш на пост и молитва?

– В качеството си на какъв ми държиш сметка как точно управлявам владенията си? Ако смяташ, че си по-подходящ от мен да водиш адските легиони, моля! Взимай си ги всичките и спри да ме занимаваш с глупостите си! Ти ме насади на тия пачи яйца и сега ми се присмиваш отстрани. Всички ти се вързахме, Самаил. Но няма повече.

– Нямам представа за какво говориш! Значи няма да си поиграеш на инкубус с нашето сладурче? Мислех, че потомствените свръхестествени проститутки са те научили на това-онова при краткия ти престой в родината на изкушенията. Жалко! Сега ще трябва да я събуждам с най-обикновена сладникава платонична целувка. А колко по-забавно щеше да е да покажеш уважение към женствеността ѝ като я ощастливиш орално...

Но Самаил не успя да довърши, защото отнесе тежък юмрук в челюстта от брат си.

– Поведението ти е възмутително и изобщо не подобава на положението ти в този свят! Ако не престанеш, лично ще те замъкна в ада и ще те хвърля в кръга на предателите. Както добре ти е известно, това е едно от най-тежките прегрешения, а като се има предвид към кого е, наказанието даже е нищожно малко.

– Браво, братчето ми! Ошлайфал си се качествено в Тъмата. Заболя ме.

Самаил се хилеше нагло докато разтриваше нарастващата подутина на лицето си.

– Това някаква извратена игра ли е за теб? 

– Съвсем не, Ваша Просветляваща Мрачност! Слушай ме сега, ама много хубаво. Ако не престанеш с тая малоумна кампания по духовно пречистване на адските изчадия, ще ти се наложи са потушаваш бунтове и да предотвратяваш собствения си преврат. Защото никой уважаващ себе си демон няма да приеме покаял се светец за свой господар.

– Защо вместо да ръсиш небивалици, не си вземеш царството обратно и да вървиш по дяволите!

– Балансът не се преобръща току-така. Трябва и тримата да участваме с ясното съзнание, че го желаем и сме съгласни.

 – Да помолим Маргарита за експертно мнение?

– В момента е заета да сипе огън и жупел по Баал, защото накърни честта ѝ. Ще се наложи да импровизираме.

 – Ами баща ни? Той би могъл...

– Децата, Ани! Майка ни и баща ни се грижат те да не научат, че животът и вечността на майка им е заплашен. Засега е по-добре да не знаят. Ще се разстроят и кой знае какви поразии ще извършат. Освен това е наш дълг да я изцерим. Ако не може да разчита на нас, на кого тогава?

– И все пак, предложението ти е меко казано скандално. 

– Тя иска теб, Ани. Аз съм просто луксозен бонус към сбъднатите ѝ най-съкровени желания. Помисли върху това. 

Самаил изгледа Анаил строго, обърна се и напусна спалнята на върховната богиня, оставяйки я в компанията на брат си. 

Някогашният архангел на любовта и настоящ Господар на Мрака впери небесните си сапфири в спящата неспокойно божествена красавица пред себе си и преглътна болезнената буца напрежение в гърлото си. Защото остатъка от него вече пулсираше непоносимо доста по на юг от там.

Очертаваше се дълга и изпълнена с неизвестност нощ. Истинско изпитание за волята на един раздвоен върховен господар…