– Може ли да се отместиш малко по-встрани? Навлизаш ми в личното пространство.
– Не бива да се отдалечавам от теб твърде много. Сега, след като остана без ангел-хранител, си уязвима за атаките на немъртви.
– Съгласна съм, но не сме се договаряли котаракът ми да бъде заменен от мобилна ферма. Какво всъщност си ти?
– Баал, приятно ми е! Не успяхме да се запознаем при първата ни среща. Демон, дясна ръка на Негово Мрачно Величество.
– И след като си тъй високопоставен, какво търсиш тук? Сигурна съм, че пъкълът гъмжи от неотложни задачи, а и е някак под нивото ти да пазиш обикновен човек.
– Не е съвсем така. Ти си човек, но изобщо не си обикновена.
– Всички така разправят. За някои съм вещица, за други- някаква тайнствена избранница… Защо не и пророчица на някоя нова религия?
– Не бих се учудил. Ако шефът ти удари едно рамо…
– Това беше сарказъм. Би трябвало да е първото, на което да ви научат, ако въобще демонизмът се учи.
– Ти може и да се шегуваш, ама нещата са си доста сериозни. Точно к ...