2 min reading
Без грим
Толкова много исках да ме забележиш, когато се разминавахме по пътя. Но ти никога не ме забеляза... Толкова много исках да спечеля любовта ти, но това бе непосилна задача – ти дори не вдигаше очи, за да ме видиш... Толкова силно те обичах, че бях склонна да умра за теб... А ти дори не знаеше, че съществувам...
Да, но до един ден...
Не бях принцеса, прекрасна кукла Барби. Не бях безумна красавица, която да те гледа от кориците на списанията. Но пък бях себе си. Имах принципи, имах цели, имах възможността да бъда уникална. Но ти не оцени това... Не забеляза нищо от това, което бях... Просто ме подминаваше по улиците... Не блестях с нищо, не можех да те покоря...
Да, но един ден реших да скрия всичко под един пръст марков грим. Напудрена, наконтена, аз бях принцеса, бях кукла Барби, сияех, блестях от красота! Когато се погледнах в огледалото, не можах да се позная. Не бях аз, не бях истинска... Бях с маска, бях красива лъжа, бях като модна икона, слязла от кориците на списанията. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up