/познато, редактирано и обогатено/
На Надя и други тревожни души и тела
Ами пълничка съм си. И? Имах една комшийка – кльощавааа… Нощем от апартамента им се чува ксилофон – значи мъжът й я уважава. То си му и личеше – якето му отпред все на дупки, нали я прегръща за довиждане.
Така е. Мъжете не са кучета, кокали не щат да гризат. Та затова се и ползвам с голям успех. Още като се запознах с моичкия го шашнах. Появявам се аз на вратата, а той ахва: „Боже, какви форми!”. Пък нали съм си и речовита почти колкото сочна, му казвам: „Почакай, още не съм влязла”. Сега навред ме води с него, горделиво ме показва и като покорител на Еверест позира зад гърба ми.
Това лято поскитахме малко с него. Ходихме до Африка, на сафари. Водачът там ме пита: „Мадам иска ли разходка на слон?”. Абе, аз искам, ама дали е попитал слона? На връщане го донесох на гръб, слона му със слон. Добре, че съм свикнала моичкия да прибирам всеки петък вечер.
А после отидохме на нашенското море. Ходих до магазина за бански. В ...