Реши да й напише любовно писмо. Щеше да го пусне в нейната поща. Да, знаеше, че в днешно време всички си чатеха във фейса или по вайбър, но той не обичаше. Често допускаше правописни грешки и не му се получаваше. Помнеше строгата си майка, която му беше викала: „Учи! Един ден хората ще ти се смеят, че не можеш името си да напишеш”, но той бе мързеливо хлапе и такъв си остана. Всъщност проблема с писмото беше решен. Щеше да го вземе от някакъв сайт за лично творчество – ''Откровения''. Беше попадал на него случайно и се чудеше как хората си губят времето. Е, сега щяха да му свършат добра работа. Само трябваше да потърси покъртителна история за разбито от любов сърце. Ами неговото си беше такова! Разбито отвсякъде. Тя беше страхотно маце, но изобщо не му обръщаше внимание. Сега щеше да я впечатли с нежна романтика.
На другата вечер, някой му звънеше напористо. Той отвори вратата със самодоволна физиономия, която бързо се преобрази в ужасена.
Пред него стоеше най-голямата клюкарка в блока ...