Без романтика
Реши да й напише любовно писмо. Щеше да го пусне в нейната поща. Да, знаеше, че в днешно време всички си чатеха във фейса или по вайбър, но той не обичаше. Често допускаше правописни грешки и не му се получаваше. Помнеше строгата си майка, която му беше викала: „Учи! Един ден хората ще ти се смеят, че не можеш името си да напишеш”, но той бе мързеливо хлапе и такъв си остана. Всъщност проблема с писмото беше решен. Щеше да го вземе от някакъв сайт за лично творчество – ''Откровения''. Беше попадал на него случайно и се чудеше как хората си губят времето. Е, сега щяха да му свършат добра работа. Само трябваше да потърси покъртителна история за разбито от любов сърце. Ами неговото си беше такова! Разбито отвсякъде. Тя беше страхотно маце, но изобщо не му обръщаше внимание. Сега щеше да я впечатли с нежна романтика.
На другата вечер, някой му звънеше напористо. Той отвори вратата със самодоволна физиономия, която бързо се преобрази в ужасена.
Пред него стоеше най-голямата клюкарка в блока - баба Гина и размахваше познат плик:
- Извратеняк, такъв. Не можеш ли да си намериш някое свястно девойче на твоята възраст ами си тръгнал на мен да се обясняваш в любов. – и тя демонстративно накъса писмото пред очите му.
Той не можа да гъкне, а само изпрати с поглед едрата й фигура с походка на патица. Явно краката я боляха.
Ама, че гадост! Беше объркал пощите. Сега трябваше да преписва отново. Този път за по-сигурно го подпъхна под вратата й. Все пак живееше в съседния вход.
Пак зачака...
На вратата се звънеше упорито. Той я отвори, а на лицето му се изписа изненада. Пред него стоеше майката на неговото маце. Беше облечена със секси лятна рокличка, а на лицето й цъфтеше съблазнителна усмивка.
- И аз съм отдавна влюбена в теб, но ти си прекалено млад. Не предполагах, че чувствата ни са взаимни. – прошепна с натежал от обещания глас.
Бутна го, влезе и набързо затвори вратата.
Той въздъхна примирено.
- Ей на, от учене и писане полза няма. – беше последната му прилична мисъл. После нещата станаха доста по-неприлични.
Повече не прописа никакво любовно писмо. Звънеше направо по телефона и така си определяше срещи. Беше помъдрял. В днешно време любовта изобщо не се нуждаеше от романтика.
© Катя Иванова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Не зная дали третата световна ще е прашки и лъкове , но както е тръгнало хубавите жени да са кът, а живота бърз , оная работа ще се почва като във времето по фреските в пещерите , за косата и в пещерата! Разказа ми напомни поговорката "Те ти булка Спасов ден!" Ползвам страничката ти за интелектуален десерт ! Благодаря!
-
Здравей, Ангелче! Да, героят ми има влюбчиво сърце, но ужасен късмет. Може би трябва да се насочи към друг вид романтика като шампанско и цветя. За съжаление не си е направил и правилния извод. Благодаря ти. Поздрави!
-
Благодаря ти, Жени. То и аз се забавлявах като го писах..
Поздрави, Светле! Радвам се, че ти е весело. Това е мъж-мечта. -
😂😂😂...
Кате... -
Кейти, много ме разсмя, признавам... следвам те
-
Здравей, Лидия! Опитвам се да приемам с усмивка различните от нас. Естествено щом не могат да купят или продадат нещо на далавера и няма голи мадами защо да си губят времето тук. Благодаря ти.
-
И аз благодаря за веселия ден! Ще бъде весел - продължавам да се усмихвам. Добре, че има хора които кой знае защо „си губят времето“ в някакъв си сайт!
-
Здравейте! Много ви благодаря за милите думи и интересните коментари. Провокираха ме да го напиша един определен тип хора, които не са любознателни, не обичат да четат, нищо не ги интересува и за тях думичката "любов" означава само секс. Да не говорим, че никога не са чували за този сайт. Не знам дали се получи посланието ми, но поне стана забавно. Извинявам се, че не мога да отговоря на всеки лично.
Благодаря ви отново и весел ден на всички! -
Тц,тц, тц... До какви неразбории и необходимост от жертви може да доведе писането
-
Катеее!(•‿•)
-
Романтиката - под вратата,
любовта - в кревата!
Поздравления! -
Романтика ли?
Явно не е за неграмотни гарвани...
Но понякога грешките повече помагат, отколкото несполуките!
Харесва ми хумора и тънката ирония!
Поздравления, Катя! -
Твоите истории винаги ме развеселяват. Понякога си е чист късмет.
-
Милият герой... Поднасяш ни усмивка с щедра доза размисъл. Хубаво беше да прочета и да размисля. Какво е любовта? Къде се крие романтиката? И каква е тя? Нима не е разнолика,също като любовта? За всеки е различно и всеки има нужда от жеста... зависи отсреща, какви са очакванията, а не желанието да се харесаш на сто процента. Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
То и сега при някои е така... в някои други сайтове. 😉
Пиша на различни теми и така ми е по-интересно и се радвам, че още не ти е доскучало. Благодаря и аз!