Без романтика
Реши да й напише любовно писмо. Щеше да го пусне в нейната поща. Да, знаеше, че в днешно време всички си чатеха във фейса или по вайбър, но той не обичаше. Често допускаше правописни грешки и не му се получаваше. Помнеше строгата си майка, която му беше викала: „Учи! Един ден хората ще ти се смеят, че не можеш името си да напишеш”, но той бе мързеливо хлапе и такъв си остана. Всъщност проблема с писмото беше решен. Щеше да го вземе от някакъв сайт за лично творчество – ''Откровения''. Беше попадал на него случайно и се чудеше как хората си губят времето. Е, сега щяха да му свършат добра работа. Само трябваше да потърси покъртителна история за разбито от любов сърце. Ами неговото си беше такова! Разбито отвсякъде. Тя беше страхотно маце, но изобщо не му обръщаше внимание. Сега щеше да я впечатли с нежна романтика.
На другата вечер, някой му звънеше напористо. Той отвори вратата със самодоволна физиономия, която бързо се преобрази в ужасена.
Пред него стоеше най-голямата клюкарка в блока - баба Гина и размахваше познат плик:
- Извратеняк, такъв. Не можеш ли да си намериш някое свястно девойче на твоята възраст ами си тръгнал на мен да се обясняваш в любов. – и тя демонстративно накъса писмото пред очите му.
Той не можа да гъкне, а само изпрати с поглед едрата й фигура с походка на патица. Явно краката я боляха.
Ама, че гадост! Беше объркал пощите. Сега трябваше да преписва отново. Този път за по-сигурно го подпъхна под вратата й. Все пак живееше в съседния вход.
Пак зачака...
На вратата се звънеше упорито. Той я отвори, а на лицето му се изписа изненада. Пред него стоеше майката на неговото маце. Беше облечена със секси лятна рокличка, а на лицето й цъфтеше съблазнителна усмивка.
- И аз съм отдавна влюбена в теб, но ти си прекалено млад. Не предполагах, че чувствата ни са взаимни. – прошепна с натежал от обещания глас.
Бутна го, влезе и набързо затвори вратата.
Той въздъхна примирено.
- Ей на, от учене и писане полза няма. – беше последната му прилична мисъл. После нещата станаха доста по-неприлични.
Повече не прописа никакво любовно писмо. Звънеше направо по телефона и така си определяше срещи. Беше помъдрял. В днешно време любовта изобщо не се нуждаеше от романтика.
© Катя Иванова All rights reserved.
