А животът си следва неотклонно своя ритъм. Децата постоянно ни канеха заедно на гости.
- Ооо, с най-голямо удоволствие бих дошъл в Калифорния, обаче...обаче не бива и не можем да оставим къщите без надзор, т.е. и двамата да ни няма. До седмица ще разузнаят, че отсъстваме, ще откачат и алуминиевата дограма. На майка ви повече се пътува, преотстъпвам правото си на нея.
Какво,трябваше да отида и аз, да искаме да сме в отделни стаи или в отделни легла, нали болестта й е такава.Спестявам го на децата си. Предначертахме всичко, 6 месеца в Америка, 8 месеца в Англия.
Добре като идея, но от къде се появи тази опасна болест, ще сгреша ли ако кажа интимна непоносимост. Обаче нещата се пообъркаха за мен, но не и за жена ми, тя стана гражданин на света.
Шест месеца в Лос Анджелис, после 9 в Лондон, отново в Лос Анджелис, и отново...така е, светът стана едно голямо село, а самолетите като междуградски автобуси.
Най- накрая продавачът се съгласи за цената и къща-вила в околностите на Като Макри, стана моя собственост. Не вдигах шум около сделката и я пазех в тайна от всички.
Госпожица сервитьорката сервира обичайното кафе, позавъртя се из заведението и отново при мен.
- Много ми е интересно - малко скомфузено рече тя - Идвате сам, госпожите ви пронизват с поглед, не им обръщате внимание, да не бии...
- Не, нормален съм, женен, с две пораснали деца - смеех се - Кое ви учудва, сядайте ако имате време.
Тя се позасуети, огледа се и седна.
- Много сте симпатична и миловидна - включих на ласкателства
- Да знам,...студентка съм, одобрена съм за стаж ли, за бригада ли в Америка и работя тук. Родителите ми - смотулеви тя
- Мдаа, американската мечта. Какво не разбрах, къде в Америка, много широко понятие
- В Анхориндж, Аляска, чували ли сте
- Да, далечно място, и какво ще работите там
- Хотелиерство, туризъм - пелтечише тя - Но,...
- Но, е самолетният билет ли - подхвърлих ей така
- Да, искат отиване и връщане, да не останем там. Но, ще се справя надявам се. Родителите ми мислят да вземат някакъв кредит, сега нали има и бързи кредити.
- Така ли, не знаех. И колко долара ли, лева ли е този билет.
Погледнах я, пръстите й за кой ли път мачкаха някаква салфетка, очите й гледаха вяло.
- Искате ли да ви помогна - прошепнах тайнствено
Погледна ме равнодушно.
- С удоволствие, но аз не съм такава
Направих се на неразбрал намека й.
- Няма значение каква си, в брой или по сметка искаш парите за билета.
Тя ме погледна с плахите си очи и не продума нищо.
- Добре, до утре - радушно казах - На работа сте, нали
Сервира обичайното кафе. подадох й бордерото за самолетен билет и в брой в плик 1200 щатски долара. Богат чичко-паричко ли, не, помогни на някого в нужда, пък и ги имах и ги чувствах ненужни, за какво ми са пари, пари...
- Не, не мога да приема всичко това,...какво мога да направя за теб, мога да дойда, все пак...Не, не мога да приема всичко това без нищо - вълнуваше се тя
- Добре, щом толкова упорстваш. Наскоро купих вила-къща около Като Макри в Гърция, на морето, искаш ли да идем там за няколко дни.
- Да искам, кога тръгваме - без колебание се съгласи тя
- Ще те разочаровам, и аз не съм такъв човек момичето ми. Жест се прави към някого не само за облаги, после защо трябва да се осъкатяваш, докато се учиш да летиш.
А тя милата едва не се разплака.
- Имам още две седмици работа тук и заминавам. Просто не знам как да ти се отблагодаря.
- Как ли, виждам често ей онази самотна госпожа, идва пие кафе, драска нещо в бележника си или гледа мобилния, би ли...
И без да дочака да довърша, вече беше при въпросната госпожа. Говореше й нещо, уж скришом ме показваше, кимаше с глава.
- Госпожата каза, ако желаете заповядайте при нея. Ще донеса и на двама ви нови кафета.
Мила, приятна годспожа, с нескрито любопитство ме изучаваше с очи
- Директно - каза тя с насмешка - С какво предизвиках вниманието ви,... и аз ви виждам често тук, самотен. Даже си мислих, госпожица сервитьорката е негова дъщеря.
Усмихнах се, все едно че е пзнала.
- А вие защо сте сама - полюбопитствах
- Дълга история, но с няколко думи. Винаги разчиташ на човек, който би ти помогнал безкористно, а не да черпи девиденти. Нормално изглеждаща жена съм, нали - смееше се тя искрено - Животът е като шега, но трябва да внимаваш коя е истинската шега, коя престорената. Не можаха да ме разберат и за това съм неомъжена, а може би и не искам. Бях психолог, бивш психоаналитик. И защо трябваше да се занимавам с хорските проблеми и да съм съпричастна с тях. Основах собствено списание , пишем , публикуваме със сътрудничките си за всичко, от мода до пътешествия...
Прекрасна дъщеричка имате, винаги усмихната, а така красноречиво и с патос говореше за вас, че ме обезоръжи, и без много да се замислям, се съгласих да дойдете. Казвам се Миролюба и вероятно съм като името си
Сервитьорката донесе две чашки с водка, газирана вода, някакви сладки в станиол
- Заведението черпи - смееше се тя, приклякайки леко като сервираше
- Каква изненада - усмихнах се - А за мен ще остане следващият път, ако на госпожа Миролюба й харесва да е сред нас.
И потънахме в приказки за живота. Уговорихме си среща отново тук
- Изглежда и двамата се харесахте, а. Съжалявам, че не съм на нейно място - смееше се приятно сервитьорката - Ще я попитам някога как е било...
- Хайде, не си мъчи акъла, Анхориндж те чака. Виж от Интернет прогнозата за времето, в минали години как е било. Не икономисвай за лека кола, а събирай впечатления, нови запознанства. Ето Емейла ми, вайбър, винаги можеш да ми се обадиш независимо от часовата разлика.
Миличката, мигаше начесто от радост и вълнение.
Като големи хора нямаше какво да крия от Миролюба.
- Щастието е в това, да виждаш и правиш щастливи хората около теб. Верчето, сервитьоркста де, не ми е дъщеря. Дъщеря ми е в Лос Анджелис, има малко детенце, жена ми е там да й помага, после ще бъде при семейството на сина ми в Лондон, и отново се връща в Америка.
- А ти защо не си там, заради работата вероятно - учуди се тя
- Не точно, трябва някой да стои заложник тук и да наглежда къщи, вили - ехидно се усмихнах- Или както се казва куче пазач
- Сега поне има охранителни фирми, камери, най-лесното решение
Въздъхнах тежко, сякаш съм от бурлаците по Волга, от онази картина на Илья Репин.
Ще ми олекне ли като и кажа, да пробвам.
- От доста време сме изгубили афинитет в половото общуване с жена ми, спим в отделни стаи, заедно сме заради деца, внуци. Нормален мъж съм, но не ми се занимава със случайни еднодневки. Опасно е, вече не само медицински , но и финансово.
Миролюба ме изгледа втренчено, присви още очи, но нищо не отдума.
След дни изпратихме Верчето на автобуса. Миличката тя, истински се зарадва, представи ни на родителите си като познато семейство от заведението. Успокояваше родителите си, че не отива накрая на света и месеците ще минат бързо. Пожелахме й с Миролюба успех, тя ни прегърна, прегърна и родителите си. Очичките й се насълзиха. После ни помаха от автобуса и тръгна към обетованата земя.
А лятото обещаваше да е топло, слънчево и безоблачно.
- Ти беше споменал за вила ли, къща ли някъде из Гърция - попита тя веднъж
- Да, имам. Вижда се морето, в далечината остров Самотраки, малко по-далечко е остров Тасос. Харесвам си я, не е още семейна собственост
- Как не е -учуди се тя
- Ами така, тайна, жена ми, децата не знаят за нея, щях да я използвам за бягство от къщи. Искаш ли да идем някога
- Някога, кога някога - попита тя през смях - Утре е петък, събота и неделя, все пак е някога, нали. Имам и нов бански, а ако искам да съм необезпокоявана от никого, а само с теб, ... още доводи трябват ли.
Желязото се ковяло докато е горещо, мислех си, но ако изтине може ли да го притоплиш, какво ще го притоплям. Тръгнахме.
След няколко часа бяхме вече в двора на вилата-къща. Повяваше свежест от морето, примесена с миризмата на бор, кипарис. Тревната площ прясно полята и капчичките вода още блестяха като разхвърлени перлички. На двадесеттина метра от вратата се белееше къщата, наколко стари маслинови дървета, четери лимонови. Миролюба се поспря, пощипна се
- Възхитително - едва продума
От горната тераса се виждаше морето, в далечината остров Самотраки обвит в бяла мараня, отстрани други вили. Тишина и спокойствие.
- Къде мога да се преоблека за плаж, ще идем нали - промълви тя
- Където ти е удобно, разполагай се и не се притеснявай от нищо.
Нямаше много хора, избрахме чадър и шезлонг на първа линия.
Без да демонстрира фалшив срам, тя измуши блузката си, гърдите й стегнати в жълто горнище, сръчно оправи косата си с ластичка, от раз свали бермудите си. Жълтото долнище бе прилепнало към таза й, добре изглеждащи бедра и стегнат прасец. Хвърли поглед и към мен
- Готови ли сме, напред към водатааа - смееше се по детски
Хвана ме за ръката и цамбурнахме заедно в прохладната вода.
После събирахме разноцветни камъчета, газехме из водата.
- Да си тръгваме ли, не можем за един ден да събеем всичките камъчета, вода и слънце, и да почернеем - предложих, и през смях - А в къщи има гръцки спецалитет, салата домати, краставици, чушки и сирене, само че се казва гръцка, същото е и с таратора, но има повече чесън
- Ама аз - смути се тя
- Не се притеснявай излишно, аз не ям мусака - смеех се радушно - Еее, забравих най-важното узо, като му сложиш бучки лед побелява и съм го нарекал лъвско мляко, като нашата пещерска мастиа, само че узо.
Появи се на верандата в дълга бяла кенарена рокля.
следва...
© Petar stoyanov All rights reserved.
любовни и болестни перипетии...А последната част вече чака одобрение