Jan 3, 2008, 8:48 PM

Без заглавие

  Prose
837 0 1
1 min reading
 

Помня вечерите в кухнята, когато сияеше като ангел, а аз се чудех дали сънувам или е истина. Погледът ми пробягваше към ножа. Да, те бяха загинали от нож и ти се страхуваше да не би и твоята съдба да бъде такава. Обхващаше ме параноя. Не, аз не съм като него. Не мога да го направя. Имаше нещо упойващо в този танц на смъртта през Април. Имаше нещо символично. Възвърна душата ми към живот, за да посееш в нея кълновете на скръбта и да ме предадеш отново в затвора на мъртвата прегръдка. Сега вървя по улиците сам и виждам изкривените гримаси на пуританките. Да, може би съм прекалено свободомислещ за тях, а може би съм прекалено беден. Защо ме гледат и се цупят? Защото съм облякъл най-новите си дрехи ли? Или може би, защото бялото не ми отива като цвят. Оставих всяка надежда за нежност и любов. Те са вече привилегия на материалното. Примирих се, спрях да търся изгубена романтика.

Жени, вие сте тези, които вече не са... Спомняте ли си времената, когато ви доставяше удоволствие мирисът на дивата природа, пикник край реката, разходка в гората? Сега ви привлича единствено ароматът на „Рефан", някои скъпи тоалети и суетата из градските улици.

Мъже,с ега вашата роля е по-трудна от всякога.

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стършел All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Оставих всяка надежда за нежност и любов. Те са вече привилегия на материалното. Примирих се, спрях да търся изгубена романтика."

    Ей тук ме спечелиИ не само...абсолютно съм съгласна с идеята като цяло...обаче!
    Искам пикницииииии... и разходки в гори с дървени колиби...и още много тривиални, но романтични неща!И не съм единствената

Editor's choice

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...