Нямам какво да ти кажа - Лъжа! Имам толкова много, че не знам откъде да започна. Всъщност всичко е в това, че нещо тежи на сърцето ми. Не мога да определя какво е. Сякаш ти, Хармония, си избягала от мен, хаосът в душата ми те е прогонил, а сега живея с него. Той не е като теб, много е лош, наранява ме. Мъча се да се разбираме, но с него това е невъзможно. Той не е теб. Ох, как ми липсваш, ако знаеш. Вечер записвам с мисълта за теб. Спомням си нашите мигове. Ти си толкова добра съквартирантка, а новият е просто... не е теб! Разбираш ли... Мечтая  за завръщането ти в Душата ми, за твоята усмивка, за топлата прегръдка, с която ще ме сгрееш. Ела си, моля те... нуждая се от теб, както детето от своята майка.