take_me_away (Наталия)
26 190
Nov 28, 2010, 7:48 PM

Бездомница 

  Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
1117 0 9
1 мин reading


Изхвърляш последни остатъци близост в бездна от боклучава реалност.
Аз съм бездомница. Ровя и търся образи. После лягам върху тях и се сгушвам в спомените им за преминало във взиране жалко съществуване. 
Без да разбера, изстивам. Когато тръгна отново по улиците, всички вече ме презират. Не разбират смисъла на тази пъстра, отвратителна локва. Отразява небето ми. Но те не го виждат.
Прокопавам входове там, където съм намерила изходи. Този лабиринт ме плаши, но не искам да излизам от него. Тук се чувствам значима. Обичам болестта си.

Обичам да се скитам из старите мен и да ги изследвам. Смеят ми се, че съм бездомница, но знаят, че ще ги споходи същото. Че ще молят облаците за прошка.

Че ще трябва да събират парченца разпиляно от постелята на уличната самота.



© Наталия All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??