Бездомница
Изхвърляш последни остатъци близост в бездна от боклучава реалност.
Аз съм бездомница. Ровя и търся образи. После лягам върху тях и се сгушвам в спомените им за преминало във взиране жалко съществуване.
Без да разбера, изстивам. Когато тръгна отново по улиците, всички вече ме презират. Не разбират смисъла на тази пъстра, отвратителна локва. Отразява небето ми. Но те не го виждат.
Прокопавам входове там, където съм намерила изходи. Този лабиринт ме плаши, но не искам да излизам от него. Тук се чувствам значима. Обичам болестта си.
Обичам да се скитам из старите мен и да ги изследвам. Смеят ми се, че съм бездомница, но знаят, че ще ги споходи същото. Че ще молят облаците за прошка.
Че ще трябва да събират парченца разпиляно от постелята на уличната самота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наталия Всички права запазени
