take_me_away
26 results
Под мене са се сплели тротоарите
от твърде много стъпване по тях.
Оплела съм се пагубно във дланите,
в които доброволно заживях.
И пътищата тук, макар и дълги, ...
от твърде много стъпване по тях.
Оплела съм се пагубно във дланите,
в които доброволно заживях.
И пътищата тук, макар и дълги, ...
979
1
11
Аз съм пепел по кожата. Тихи отломки -
рисувано малко умиране.
Навярно приличам на пръсти и болки,
които рушиш до заспиване.
Не чертая по спомени - вярвам на нощи, ...
рисувано малко умиране.
Навярно приличам на пръсти и болки,
които рушиш до заспиване.
Не чертая по спомени - вярвам на нощи, ...
1057
11
На Д.
Усещаш ли, че с тебе сме години,
които даже в миг не са се случили?
Приличаме ужасно на картини,
чертани, но без нищичко получено ...
Усещаш ли, че с тебе сме години,
които даже в миг не са се случили?
Приличаме ужасно на картини,
чертани, но без нищичко получено ...
1573
16
Напразно шепите ми молят се за радост,
сама виновна съм за всеки мъртъв час,
оставях ги на пода безпощадно
да тлеят във агония за нас.
И гърчещи се бавно под краката, ...
сама виновна съм за всеки мъртъв час,
оставях ги на пода безпощадно
да тлеят във агония за нас.
И гърчещи се бавно под краката, ...
1052
7
Първична, лирична, различна (дали?),
без болка съм
шепи от прах.
И бягам от себе си, бягам от всичко,
(душата си в проза ...
без болка съм
шепи от прах.
И бягам от себе си, бягам от всичко,
(душата си в проза ...
924
7
Парчета чувства проблясват солено в тъмното наше сега. Мокра част от душата ми бавно пътува към ъгълчето на устни, които често те целуват.
Забравих да спра сълзите си. Душата ми се показа, полугола, крещейки след тях.
Късно е. Ти вече ме видя.
Тази част от мен расте необлечена. Плета щастие за нея н ...
Забравих да спра сълзите си. Душата ми се показа, полугола, крещейки след тях.
Късно е. Ти вече ме видя.
Тази част от мен расте необлечена. Плета щастие за нея н ...
1134
8
Нощта заспива в изнасилените обятия на зимата. Уморена е. От собствената си похот.
В утробата на съзнанието ми спят милиони думи. Чакат да се родят. Но аз не искам да живеят. Животът е суетна репетиционна. Повтарям ги в ума си и те танцуват в мен. Вътре ще се грижа. Не искам да излизат навън.
Уви. А ...
В утробата на съзнанието ми спят милиони думи. Чакат да се родят. Но аз не искам да живеят. Животът е суетна репетиционна. Повтарям ги в ума си и те танцуват в мен. Вътре ще се грижа. Не искам да излизат навън.
Уви. А ...
1055
11
Изхвърляш последни остатъци близост в бездна от боклучава реалност.
Аз съм бездомница. Ровя и търся образи. После лягам върху тях и се сгушвам в спомените им за преминало във взиране жалко съществуване.
Без да разбера, изстивам. Когато тръгна отново по улиците, всички вече ме презират. Не разбират с ...
Аз съм бездомница. Ровя и търся образи. После лягам върху тях и се сгушвам в спомените им за преминало във взиране жалко съществуване.
Без да разбера, изстивам. Когато тръгна отново по улиците, всички вече ме презират. Не разбират с ...
1278
9
Кафето ми отпива на глътки от мен. Наслаждава се на горчивата си същност и гали отвътре-навън възприятията ми. Лъже ме, че прави деня ми по-хубав.
Както и да е, успявам да го заблудя. Усмихна ме, а това е достатъчно. Да мисли, че съм щастлива.
Паркът се разхожда из мен. Есенно-безцветна симфония озв ...
Както и да е, успявам да го заблудя. Усмихна ме, а това е достатъчно. Да мисли, че съм щастлива.
Паркът се разхожда из мен. Есенно-безцветна симфония озв ...
1226
14
Уморих се да търся очите си,
няма поглед изправен отпред,
само празно и тихо отричане
(и в очите ми всичко е лед).
Уморих се да сгрявам душата си, ...
няма поглед изправен отпред,
само празно и тихо отричане
(и в очите ми всичко е лед).
Уморих се да сгрявам душата си, ...
1502
2
12
Много малко в живота е истина!
Ти и аз сме грандиозна шега,
а в житието, умело измислено,
няма тук, нито пак и сега.
Много малко в живота е истина! ...
Ти и аз сме грандиозна шега,
а в житието, умело измислено,
няма тук, нито пак и сега.
Много малко в живота е истина! ...
1011
15
Трудно дишам. Задръстила съм се. С въпроси. Внушения. Съмнения.
Самовлияя си.
Студеното на въпросителните в мен ме е обгърнало и не ме пуска. Докато не стана друга. И побутвам с отвращение обвивките на костюма си. Накрая не зная коя съм. Спомням си само думи. Потвърдени, неизказани, отречени, лъжовн ...
Самовлияя си.
Студеното на въпросителните в мен ме е обгърнало и не ме пуска. Докато не стана друга. И побутвам с отвращение обвивките на костюма си. Накрая не зная коя съм. Спомням си само думи. Потвърдени, неизказани, отречени, лъжовн ...
1080
6
Душата ù допира устни. Трае секунда.
Той пак е хванал ръката ù. По дължината на пръстите ù са накацали тръпки. Милиони кратки отсечки. И паузи.
Светлините по тротоара се прозяват и оставят светли петна по подгизналата земя. А тя разпява листата. За срещата с гладката ù длан.
Студеният въздух сънува. ...
Той пак е хванал ръката ù. По дължината на пръстите ù са накацали тръпки. Милиони кратки отсечки. И паузи.
Светлините по тротоара се прозяват и оставят светли петна по подгизналата земя. А тя разпява листата. За срещата с гладката ù длан.
Студеният въздух сънува. ...
1161
7
Отразявам се в мокрото на очите си. Понякога там е валяло. Вали.
И бури е имало. Прости ми.
Сълзите ми се подписват с моето име. Усмивките с чуждо. Твоето.
Капките в синьото ми търсеха докосване. Ръце, по които да се спуснат. Така ми ги отне. Благодаря ти.
И спира да вали. Остава отражение(то). Наше ...
И бури е имало. Прости ми.
Сълзите ми се подписват с моето име. Усмивките с чуждо. Твоето.
Капките в синьото ми търсеха докосване. Ръце, по които да се спуснат. Така ми ги отне. Благодаря ти.
И спира да вали. Остава отражение(то). Наше ...
1521
10
Преди да заспя, се събудих
и сънят изсънува ме пак,
май със него и тебе прокудих.
Улови ме! Със другия влак.
Ще те чакам притихнала, плаха, ...
и сънят изсънува ме пак,
май със него и тебе прокудих.
Улови ме! Със другия влак.
Ще те чакам притихнала, плаха, ...
1039
17
Изпиваме излишък от мълчание,
а думите горчат навътре в нас,
навярно всяка тъне във страдание,
измерила душата си във час.
Прибираме си репликите скришом, ...
а думите горчат навътре в нас,
навярно всяка тъне във страдание,
измерила душата си във час.
Прибираме си репликите скришом, ...
952
6
Взимаш четка и влизаш в съня ми,
черно-бяло боядисан от мен,
щом пък цветен наричаш света ми,
нарисувай ми сън като ден.
Оцвети всеки миг във копнежи, ...
черно-бяло боядисан от мен,
щом пък цветен наричаш света ми,
нарисувай ми сън като ден.
Оцвети всеки миг във копнежи, ...
1487
1
10
Целувам те, без да знам колко пъти ще съблечеш тялото си.
Моето обаче стои, отмяляло. На леглото ти.
Невежи, топли тела. Понякога празни.
И студени въздишки. На съблечена душа.
Мракът на телата ни поставя сянка върху тях. ...
Моето обаче стои, отмяляло. На леглото ти.
Невежи, топли тела. Понякога празни.
И студени въздишки. На съблечена душа.
Мракът на телата ни поставя сянка върху тях. ...
1050
4
Обличам се и ставам друга. Не зная коя съм. Лицето ми е грим. И душата ми. Не се познавам. Поглеждам чужди очи в огледалото. Участвам в пиеса.
Теб те има. Виждам те. Не гледам. Но си тук. Щастлива си. Усмихваш се. А аз дали се усмихвам? Не знам. Не усещам. Не съм аз. И съм аз. Коя съм? Тук ли съм?
Г ...
Теб те има. Виждам те. Не гледам. Но си тук. Щастлива си. Усмихваш се. А аз дали се усмихвам? Не знам. Не усещам. Не съм аз. И съм аз. Коя съм? Тук ли съм?
Г ...
924
1
5
Среща си (навярно закъсняла),
несбъднат сън. Или мечта?
Усещам те (за миг съм онемяла),
но ти си вън – а аз съм тук сама.
И вечност си (в мига ни тих), ...
несбъднат сън. Или мечта?
Усещам те (за миг съм онемяла),
но ти си вън – а аз съм тук сама.
И вечност си (в мига ни тих), ...
1391
7
Извинявай. Гледам те. Вероятно съм се вторачила в теб. Има нещо в очите ти. Нещо красиво.Обаятелно. Поглеждаш ме. Срам ме е, но не мога да отдръпна погледа си. Вероятно се усмихнах. Ама че съм смешна. Свеждам поглед. Не за дълго. Ти ме гледаш. Какво си мислиш? Виждаш ли нещо в очите ми? Душата ми до ...
1045
4
Нa тръгване поглеждам те. Не съмнах.
Забравих пак в ръцете ти небе.
Забравих, че в сърцето ми е тъмно,
душата празна кой ще погребе?
На тръгване усмихнах се. Прощално. ...
Забравих пак в ръцете ти небе.
Забравих, че в сърцето ми е тъмно,
душата празна кой ще погребе?
На тръгване усмихнах се. Прощално. ...
857
4
Времето е понякога безсилно да ни отбележи в хрониките си. Не се сърдя. Не знам дали си заслужава да бъда запомнена. Искам просто да бъда кратка като поета глътка въздух. И издишана. Бавно. Бих приела живота на една въздишка. Изчезва в смъртите на толкова отлетели мигове. Но винаги е значеща. Помнен ...
983
3
Само росната капчица се осмели да проговори на слънцето:
- Ти поне виждаш полята, огрени от собствената ти прелест, виждаш безкрайните реки, виждаш горите, заспиващи, уморени от човешката суета, виждаш целия свят...
- Та това... Това не е нищо!...
Капката не можа да каже нищо повече. Само можеше без ...
- Ти поне виждаш полята, огрени от собствената ти прелест, виждаш безкрайните реки, виждаш горите, заспиващи, уморени от човешката суета, виждаш целия свят...
- Та това... Това не е нищо!...
Капката не можа да каже нищо повече. Само можеше без ...
1091
3
(с една любов погребваме мъничко от себе си)
Нима е лесно победен да се признаеш,
пред спомени глава да преклониш
и гроб за любовта си сам да изкопаеш,
а всъщност в него себе си да погребеш... ...
Нима е лесно победен да се признаеш,
пред спомени глава да преклониш
и гроб за любовта си сам да изкопаеш,
а всъщност в него себе си да погребеш... ...
978
4
Топлеше ме само мисълта за това, че може да пише името ми върху нещо, което сама бях направила, породено само от поривите и импулсивността ми, (която не притежавах като качество в ежедневието ми)... И ето, че седя сама и пиша, с единствената цел да направя нещо по-съществено от това - да оставя мисл ...
3095
6
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
