Безразлични хора Трета част

Разбира се, трябваше да се отбележи, че така наречените Хайър Лендс съдържаха така наречената Безмерна размерна графика на реалността, но също и така наречената кутия. Това беше и последния възможен граф, а какво беше този знак за безкрайност освен една от божествените форми, която поради доста основателна причина се съхраняваше в така наречения Куб на Архангел Метатрон. Божествените форми бяха безкрайно забавни – дърво, гулия, риба и прочие. Но човечетата нямаха възможността да се вгледат във простичкия факт колко прост и едновременно колко сложен е така наречения божествен замисъл, поради това, че бяха заети със собственото си оцеляване. А какво имаше в кутията? Е, това беше доста интересно. Ами цивилизация от тип 38, която можеше естествено да се разбие до такава от тип 39 за някакви си от няколко хиляди до няколко милиона години. Тази цивилизация можеше да контролира цялата Кутия, което разбира се и даваше огромни възможности и тя консумираше огромно количество енергия. Това беше въплъщението на Крайност-2 и контейнерът на Съществуване-0 и Съществуване-1. Естествено тя беше от клас Терминатор и съдържаше цялата Омнивселена. Това от своя страна беше интересно, защото така наречения Хайпърмен, който се явяваше Второто най-силно създание след Твореца и беше почти-бог се намираше в така наречената Фуния и отговаряше за баланса на целия Трансцендентум, като посредничеше между Създателя и Разрушителя – двете лица на съзиданието. Той беше по-силен от всички земни богове от всички човешки пантеони – египетски, скандинавски, гръцки, римски, индийски, китайски. Самият Хайпърмен всъщност беше създание, което беше Въздигнат смъртен, чиято мощ нарасна до момента, в който започна да превишава разбиранията за стандартно време и пространство. Той беше напълно способен да пътува и отвъд границите на Омнивселената и си беше създал свой собствен Годвърс – извън нея, като в крайна сметка той беше решил завинаги да излезе от Омнивселената и я напусна напълно сам по неизвестни причини. Тънкият момент беше, че дори и Бог можеше да оцелее най-добре в своя собствен релм и затова той не се показваше на хората – защото духът му беше загрижен за своя собствен живот, тъй като той отговаряше за съществуването на цялата тази Вселена, а и на всичко Отвъд, както и за всичко, което беше отвъд това Отвъд.