БЕЗРАЗСЪДНО  СЪЧИНЕНИЕ                

                                                       Думата сарказъм, преведена от гръцки, значи -

                                                                               късам месо

          Седнала съм в Градската градина. Обичах я – градината. Вече не ми се сяда там. Може би ме надушват някакви интелигентщини. Нападат ме, а те, както се знае, не са интелигентни. Менте! От едната ми страна играят шах и комар - едновременно. От другата - беше Мавзолеят. Не ми се гледа… Насреща имаше ограда - може би е същата. Като малка ме качваха на нея и аз гордо крачех по високото. Тъжно! Там, където беше Мавзолеят, поставят декори… за постановка. Пак така. Постановка…

   - Оплетеш ли нещо не както трябва и го навържеш, разплитане няма. Преждата става зян! - така казваше баба ми.

      Когато го построиха - Мавзолея,  някои хора шепнеха, че това е най-голямото проклятие: - Къде легнеш, да се не стопиш. - кълнял народът най-омразните…  Когато го разрушиха - Мавзолея, се наложи аз да обяснявам на моя приятелка – от Лайпциг, защо. Успокоявах я, че  на Царя гробът въобще не се знае. Разказвах и други подобни истории - за гробовете на разни отдавна ”бивши”. Както е нормално, тя нищо не разбра, но направи  категорично заключение: - При вас това е обичай! След известно време местят по-известните мъртъвци. - Оставих я да мисли така…

      На съседната пейка  седнаха трима… Баба, елегантен мъж и нагиздена  хубавелка... Без да искам - слушам:

   Бабата: Ти днес не си ли на работа?

   Мъжът: То пък, нейната е една работа…

  Гиздавелка: Абе, глей си работата!

  Бабата: Не я разбирам вече  вашата работа.

И аз не разбирах и си тръгнах… А разните случки напираха в главата ми като  

пилци в кафез. Искаха да ме заведат някъде.  Скитници…

Красива ранна утрин. Надежда! Евтина! Като лошо гримирана проститутка - за неплатежоспособни клиенти. Мъртвешка тишина. След деня за размисъл...

Махмурлук. Избори… След мен вървят неколцина…

Мъжът: Ама, заспо, че се съпнеш да се пречукаш.

Жената: Она още спие…

Мъжът: Я, че я успим с един… Ти ква бюлетина тури?

Сънливката: Турих и от двете. Цръвена и синя…

Мъжът: Нали ти казах… Следва лавина от неценцурни слова. Неподражаеми за никой писател. И удари…

Жената, която не е сънливката, крещи: - Оти я млатиш за щуротии. Кво че е  пущила  и двете… Я, па тоа, защо се нерви…

Задминават ме.  Русолявци… Да бе, защо ли се нерви? Той не допуска интелигентщини.  Той е… истински.

Прибирам се. Чистя чесън. Но сутринта разлях парфюм. Чесънът е полезен. 

Пази здравето. Казват, че варди от вампири. Необходимост. Парфюмът-мечта. Успокоява и приспива. Увереност. Но мен, съчетанието от тези двете миризми ме разстройва. Като дете намерих вкъщи една захвърлена шапка с воалетка и я нахлупих. Красота! Тогава решиха,че момиченцата трябва да се учат да  домакинстват и ми навряха в ръцете чесън и гаванка. Гледах ги с незабравима злоба. Хората, а не чесъна и гаванката. Чистех. Важна - с шапката и воалетката –   по нашенски, но с такова презрение, че  дълго разказваха тази случка. Никой, а и аз не знам защо толкова мразя това съчетание - чесън и скъп парфюм. Нетърпимо е, като тогава - с шапката и чесъна… Нека парфюмът да  е евтин… поне.

Добре, че съседите от нашия престижен квартал, по престижен начин ме вадят от ненужните заключения. Гласовете им звучат като музика - тяхната…

   Мимо Хризантемата: Нема ли видов ден?

   Шишо Пирона: Че има…

   Мимо Хризантемата: Щело!!! Оно дни не останаа…

   Шишо Пирона: Да му се не види, дано… Видоа му сметката и на Ванче. Че го копат.

   Мимо Хризантемата: Я па ти! Те от коги  още му  видоа… сметката. Сеги че го  горат. Абе, маани… Лошо...

   Шишо Пирона: Все таа... Как дойде… Ама он си ойде… Па - край нема…

Зима е.  Сняг - метър, ама истински. Витошко село - вече елитен квартал - на ужким. Там живееха шопи. Истински. Някои от тях пазеха родословни дървета от преди четиристотин години. Показвали са ми. Изтръпваш.

Вече и гората се разсмърдя… на нужници. Елитните също нямат канализация,  както някога, но сега консумират повече… храна и напитки. Нашествието им не  е  от вчера. Отдавна атакуват планината… с високи токчета.

А някога… Мои близки напуснали големия град. Имало причини. Но те - причините не пречеха като мина покрай къщата на стрина Станойкя, да мирише хубаво на кравайчета и на пушек от огнище. А тя да ме викне, да ми даде вкусно  коматче и да ме обича, обича… Вълшебство!!! Няма го при нас, в големия град.

Вървя с вуйчо си и  затъвам в дълбокия сняг. Катерим покрай реката. Срещу нас един старец се вторачил във водата, сякаш си говорят.

 - Ела да го видиш -  вика вуйчо ми. - Той е на сто и две години.

 - Добър ти ден, дедо Анчо. - поздравява го.

 - Дал Бог добро, Сандо – отвръща му.

 - Какво си се заплеснал в тая река. Лед-не лед, тече си...

 - Епа, она  си тече. И аз  ги минавах стоте, ама така... Дека, само власт на сто годин не съм видел…

    Продължаваме и всеки остава сам със себе си Аз  се боря с дълбокия сняг. Човек не трябва да жали думите, претоварени с много значения и хората, които пъшкат под тежестта на собствената си глупост, от уважение към дядо Анчо. А и за жалене има… Не е - да няма.

       Години наред, до неотдавна,  учениците трябваше да пишат - Съчинения с разсъждения. От това им зависеше бъдещето. Как ли би изглеждало - Съчинение без разсъждение или казано накратко – Безразсъдно  съчинение…

      Майка ми казваше, че никога не трябва  да се викат духове.  Човешката нервна система можело да не е пригодена да издържи  разговор с мъртъвци. Ами ако някои  са безсърдечни бездуховници, но си живуркат добре сред нас? Как ли се чувства човешката нервна система…

     Ако беше сега тук, стрина Станойкя щеше да ми кресне:

     - Оти се косиш, ма жено, па не запереш. Оно, свет голем - (х)али много.

     Но стрина Станойкя я няма. И тя умря…        

         P.S.  ... И ако някой се заинтересува кое е тук истината  и кое измислицата, да знае, че ако истината беше по-малко, растенията, животните и хората на тази географска ширина щяха да живеят много по-добре.

                                         Wali  (Виолета Томова)