Безсмисленост
Безсмисленост
Безсмислено момиче в безсмислен свят живее. Безсмислено стои и гледа през безсмисления си прозорец вън. Вижда безсмислен свят, търка безсмилено очите си и иска да види нещо различно. Търси да съзре безсмиленото слънце, но е безсмислено да го види, защото е твърде късно и е вече безсмислена нощ. И така, тя безсмислено стои в тишината. Безсмислено гледа, но не вижда, безсмислено диша, но не чувства. Безсмислено очаква нещо да се случи, но дълбоко в себе си знае, че и това е безсмилено. Безсмислено се опитва да си спомни защо всичко е станало около нея толкова безсмислено, но, уви, няма сили да разбере цялата тази безсмисленост. Пристъпва в безсмислената си стая и се оглежда безсмислено, сякаш търси някой, но това е безсмислено, защото е сама. Сяда на безсмисленото си легло и поглежда към безсмисленият си компютър. Съвсем безсмислено надига рамене и безсмислено въздиша. Протяга се и взема в ръката си безсмисления си телефон, отново поглежда и безсмилено сваля погледа си, натъжавайки се, към безсмисленият под. Изведнаж най-безсмислено става, взема лист и химикал и безсмислено пише нещо. После става и безсмислено скрива листчето под леглото си, но там има още купища безсмислени листи. Явно безсмислено крие написаните неща. Защо така безсмислено и тайно е това момиче?Изведнъж безмислено се прокрадва слънчев лъч и безмислено я погалва по челото. Момичето безсмислено се пита: ”Нима е вече утрин?” Безсмисленото слънце се показва над хоризонта и момичето разбира, че отново е прекарала поредната безсмилена нощ, пишейки безсмислени слова, не усетила колко бързо и безсмислено е минала поредната й нощ в безсмислено търсене и безсмислено очакване.
© Диди Димитрова All rights reserved.
понякога всичко около нас е наистина безсмислено,питам се защо сами му придаваме смисъл и непрестанно го търсим?
