Jul 20, 2020, 4:55 PM  

Безумие ли е смелостта да търсиш свободата?

1.9K 6 7
2 min reading

Безумие ли е смелостта да търсиш свободата?

 

 

„Безумна“ е първата поетична книга на Силвия Йорданова. В нея има свободни, бели и класически стихове, групирани в три цикъла, изразяващи полифонични душевни преживявания – невъзможна любов, надежда, болка от предателство, скръб по изгубен родител (в триптиха „Отвъд съня“), щури мечти, болезнени спомени, радост от добиване на първа рожба, творчески търсения и осъзнатост, че творецът трябва да се раздава, да принадлежи на света.

Безумие ли е смелостта да търсиш свободата, да не се вписваш в общия шаблон? Дали е лудост да вървиш срещу течението, отстоявайки собствените си приоритети? Грях ли е да си различна тухла в хомогенната стена – живот? Не. Грях е всичко, което не се върши от убеждение. Би било грях, ако си самовмениш вина, затова че не си като другите.
 

Свободна съм, когато завали.

Най-истински са винаги крилата

на хората, които ги боли.

          ("Не се предавам…")

 

Неспирни са търсенията на лирическата героиня на Силвия Йорданова. Безумна и грешна, тя търси път, който да я изведе от самотата, тъгата и болката, търси любов и приятелство, търси себе си. Самотата е познато чувство на твореца. Той често е самотен, дори сред безкрайно море от хора. Себепознанието е път без край, по който мнозина са се изгубили. Но тя, тръгвайки по него, не е изгубила детското в себе си.
 

Превръщам се понякога в дете.
а детското сърце не се преструва.
Свободно е...

 

     ("Момичето в бяло")

 

Един източен мъдрец казва, че не целта е важна, а пътят. Има и моменти на отчаяние. И серии от несбъднати мечти. Неизбежни са съмненията.
 

Нямаше път, а само безпътие!

И там, в дъното, съзрях...

тих храм на самотата,

и една несравнимо тиха пустиня-тъга.

                   („Безпътие“)

 

Но след като първо открие себе си, възвръща своята увереност, излиза от грешните завои и се завръща към смелата си същност. Тогава, разбрала че

 

Трябва да имаме сърца,

по-големи и пълни

с надежда и топлина!

                  („Трябва“)

 

открива своя свещен път под звездите – Камино, и като пилигрим започва да го следва.

На добър път!

 

https://otkrovenia.com/bg/books/bezumna-3

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Тенев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Харесах! Безумната! Е много умна! Находчива и смела!! Браво! А рецензията е находчва, ангажираща и с чувствителна нотка!! Браво!
  • Да и е попътен вятъра, вълните малки и отливане дълги, за да може и ние да се надяваме нейният редактор, тогава да прецопа до нас и да види, че и нас ни има...
  • ...както и стихотворението, вероятно дало заглавието на книгата, много сполучливо подбрано, адмирации!
  • Такава рецензия предизвиква и любопитство - харесвам ненатрапчивото и в същото време умело представяне. Успех, Силвия! Безумие е да търсиш свобода в свят от зависимости, но си заслужава.
  • Да,пътуването е важно!
    Другото ще се случи по пътя.
    Харесва ми рецензията, защото с няколко щриха читателя добива представа за творческите въжделения на поетесата Силвия Йорданова.
    Пожелавам на Силвия успех!
    Поздравления и за теб, Майсторе!

Безумна 🇧🇬

Безумна
BGN 8.00
3.2K 1 3

Editor's choice

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...