Сина бе поставила ножа пред себе си. Гледаше да бъде до него, за да може да го наблюдава. Ако той наистина беше жив, нещата можеха да загрубеят. Можеше още някой невинен да пострада. А как мразеше да копае гробове...
Нати влезе в Чар и поздрави приятелката си. Познаваха се от цяла вечност.
- Не трябваше да позволяваш това огледало да отива в къщата ми!
Нати беше сбърчила вежди. Все още не можеше да си избие от главата образа му.
- Какво да направя? Казах й, че тук всеки предмет си има история, но тя настоя.
Сина се чувстваше гузна, че бе оставила огледалото да излезе от надзора й. Сега кой знае какво се случва... И какво може да се случи. А и Аная долу-горе от тогава не бе идвала.
- Какво ще правим, ако той наистина е жив? – Нати зададе въпроса по-скоро на себе си.
- Може би ще трябва да се обадим на Каси. – предложи Сина – Знам, че не сте в добри отношения, но ситуацията го налага.
Нати прехапа устна. Не би искала да се стига до там, че да разчитат на някой друг, но ако той бе все още ...