Сара размърда тялото си. С големи усилия отвори очи. Бяха се слепнали от гурели. Примигна няколко пъти. Ярка светлина озари очите й. Стана й още по-трудно да се фокусира. Беше легнала на една страна с ръце към гърба. „Странна поза”, помисли си тя. Сви крака към гърдите си и осъзна, че са вързани. Размърда пръстите на ръцете си. Бяха изтръпнали. Бодлички я боцкаха навсякъде. Изчака неприятното чувство да премине като през това време се опита да отвори очи. Не усещаше възглавница под главата си. Напротив, всичко бе твърдо, ръбесто и неудобно.
Напрегна всички мускули на тялото си, за да се изправи доколкото може. Седна и почувства как огромна буца в гърлото й не и позволява да преглътне. Сълзи изпълниха гуренясалите й очи.
Беше в лодка. Насред морето. Под яркото жулещо слънце.
- Събуди ли се, нещастнице?
Сара извърна поглед и го видя. Огромната мъжка фигура, гребяща с отмерени движения. Писък се зароди в гърлото й, но излезе само нещо като свистене. Болеше я. Цялото й тяло. А гърлото беше ...