БИХ УМРЯЛ ЗА НЕЯ
Застанах пред прага на къщата и се загледах в далечината. Морето се бушуваше. Вълните бяха високи и се надпреварваха по пътя си към брега. Беше студен есенен следобед и това, че зимата скоро щеше да настъпи се виждаше по трите тъмно жълти листа, които се полюшваха на дървото пред къщата в хармоничен такт, опитвайки се да оцелеят по – дълго. Вятърът все пак ставаше все по-силен и по-силен, и след секунди едно от листата се откъсна от дървото и вихрушката, която междувременно се бе образувала, го грабна и го отнесе надалече.
Всъщност листата на дърветата са точно като хората. В началото са малки и зелени, здраво захванали се за клона (за живота) и дори и най-силната буря е безсилна пред здравината на захвата и с дървото (с живота). В средата на живота си са зелени, големи и силни, вече се полюшват при някоя по-силна буря, но все още здраво са се впили в клона (в живота) и не се пускат. През ранната есен на дните си бавно започват да повяхват и да се оттеглят тихо. Вече ш ...