Чета, следя, гледам кой е виновен за пандемията, и едно име неизменно ми се набива пред очите - Бил Гейтс! Няма смисъл да се мъча в догадки, направо ще го попитам лично. За щастие го познавам - навремето бяхме палатка до палатка в детски лагер в Говедарци. По онова време техните нямаха много пари и го бяха пратили по някаква тяхна щатска програма за социално слаби американски дечица. Запознахме се край река Черни Искър. Той беше уловил с американската си въдица 4 уклея и се гордееше активно, аз случайно се шляех наоколо и станах неволен свидетел на успеха му. Щом ме видя, той се усмихна и каза: "Найс ту митю, ай ем Бил, ай ем хепи то кеч тис бютифул бългериън фиш!". Спомням си, че първата ми мисъл беше: „Този пъпчив дългуч ми се дуе, че знае английски!“, и ми се дощя с две крошета да му набия цайсите в средния мозък, но ми стана жал - изглеждаше толкова самотен и смотан...Затова се размина само с един чимбер и му национализирах улова. Дошъл ми тука някакъв капиталист от майната си и се меша в родното екоравновесие - откъдя-накъдя!? Той се разплака, после се разкая и станахме приятели. Още тогава си пролича, че е интелигентно момче, макар и от Америка. След лагера го заведох на гости у нас и беше много яко. Майка ми му направи сарми с карфиол и палачинки с ориз и той си изяде пръстите. После го заведох в училище, да видят съучениците ми жив американец, и те много се смяха. Преди да си тръгне го накарах да ни измие прозорците, за да се отблагодари за гостоприемството ни. Той с радост прие, а след като свърши с последния прозорец, застана срещу него и замислено го загледа. Стоя така половин час и все повече се усмихваше, с което окончателно ме убеди, че му е време да си тръгва. Оттогава не се бяхме виждали и чували, но днес реших най-после да му звънна, за да разбера кога ще свърши пандемията. Той веднага ме позна, защото истинското приятелство не признава разстояния и време. Посмяхме се, когато си спомнихме как му мажех възглавницата с паста за зъби в палатката край Говедарци, после минах по същество.

- Виж сега, как да ти кажа…според всичките ми изчисления, това трябва да свърши до края на 2022-ра – отговори гузно той.

- Ти ли го предизвика? – подпуках го аз, защото знам, че мен не може да ме излъже.

Мълчанието отсреща бе красноречиво. Още навремето трябваше да го хвърля в Искър с въдица, забучена в задното му юесби, а сега, заради добрата ми душа страда цялата планета.

- Защо бе, Били, какво толкова ти пречеше човечеството?!

-Не ми пречи, напротив - аз обичам хората! – отговори разпалено той – но какво да правя, като изобретих течен чип, а никой не искаше да си го инжектира! Два бидона седяха в къщи, екстра качество, трета преварка, и ако не бях предизвикал пандемията, трябваше да ги излея в мивката. Това не е човешко! И се сетих за най-сигурния начин - хората да си мислят, че си инжектират чипа ми за тяхно добро, затова и пуснах вируса. Сори, май френд, нищо лично, просто бизнес!

Много подли тия американци! Треснах му телефона и се заканих, ако пак го засека край Говедарци, този път да го хвърля в Искър с въдица, забучена в задното му юесби. Взех шишето с ракия и се чипирах безпаметно.