Билет за три проклети дни
Като букет премръзнали цветя - остава да си спомняш колко са били красиви. Като обърната на пода кана с вода - остава да си спомняш колко си бил жаден. Като камина, пълна с пепел от изгорелите дърва - остава да си спомняш колко си се стоплил...
От всичко става спомен, нищо не остава, от всичко става минало, от нищо не боли, за всичко има време, после отминава, от всичко става чудо, но за три проклети дни.
Продай ми билет за душата си, ако имаш такава - там ме пусни, нека вляза и видя тъгата ти, нека пипна за малко ръката ти. Колко струва да чуя сърцето ти? Нека седна и слушам за минута дори, като в кино, в което прожектират съдбата ти, като на глупав концерт с престарели звезди.
От всичко става рана, после оздравява, от всичко става белег, после не личи, от всичко става песен, дето никой да не я припява, от всичко става чудо, но за три проклети дни.
Давам всичко за едничко перо от крилата ти, ако имаш кураж - на мен го подари, давам всичко за косъм, докосвал главата ти, ако имаш кураж - за мен го отскубни. Колко струва да стана и аз като теб, да се превърна отчасти в себе си, колко струва кажи ми, да бъда човек и да ти вярвам, и да остана?
От всичко става минало, което се забравя, от всичко става пътепис, за който знаем само аз и ти, от всичко става приказка, която никой да не я разправя, от всичко става чудо, но за три проклети дни.
Искам само да имам прозорец и през него да виждам, където си ти, искам само да имам тефтерче и в него да пише, защо ме боли. Пусни ме да бъда част от живота ти, ако имаш такъв, с мен недей го дели, нека просто да виждам как се будиш, заспиваш, как се мръщиш, усмихваш, как закусваш дори.
Като безброй разбити стъкълца, които някога били са цяло, остава да си спомняш след това как без да искаш счупи огледало. Като изпуснат влак, повреден автобус, като объркан полет, крива магистрала, като голям велосипед, обаче чужд, от който падаш миг преди да завъртиш педала... Като пристанище от старомоден блус, като безлюдна улица, като самотна гара, като брава, която няма ключ, като намокрена от дъжд цигара...
От всичко става спомен, нищо не остава, от всичко става минало, от нищо не боли, за всичко има време после отминава, от всичко става чудо, но за три проклети дни.
© Гергана Янчева All rights reserved.
