Бисери от банковите салони - 9
Multi-part work to contents
Всеки банков офис работи с някоя куриерска служба. Обикновено куриерът е най-чаканият посетител, той трябва да донесе, или да отнесе пощата от един офис, до друг офис, или до клиент. Това е човекът, който Ви познава, който ще Ви поздрави първи, когато влезе, и ще каже два-три „лафа“, за разнообразие, особено ако е ерген, и когато с влизането му чуете:
- Хей, пак сте тук, вчера Ви оставих тук, и пак тук Ви намирам. Ама, Вие не ходите ли си до вкъщи? - атмосферата се разчупва, и сутрешното кафе е излишно. Умълчаните банкови служителки надигат глави, подсмихват се, и достойно отговарят на предизвикателството:
- Дай да видим какво ни носиш? – казва най-усмихнатата.
- Дай, все "Дай!" казвате? Само "Дай!", ми един път не казахте – „На!“
- Е, недей така де, сега ще видиш колко пратки ще получиш. Ти пари ли искаш да ти дадем? Я си признай?
- Ама, имате ли пари в банката?
- А, има си хас в банката да няма пари! Това да не ти е… ??? – смее се младата служителка.
- Сега и аз ще Ви дам, да не си мислите, че нямам. Я, виж, колко пачки нося да отчитам! Дядо Коледа много ми е задължен.
- Ама, вързал си ги с бял, плосък ластик! Как можа така да се изложиш?
- Свалих го на баба от кюлотите! – куриерът намига на младата служителка. – Я, ми дайте от Вашите ластици, банковите, та дано нещо и мен да ме прехване! Хайде де, не се стискайте?
- Ластици да искаш! Дай да броя пачките.
- Брой, и гледай да ги изкараш повече! Шегувам се, шегувам се!
- Дай си личната карта да ти видя ЕГН-то, че не ти го помня?
- Ми, по-често трябва да се работи, колежке, та да помниш!
- Намекваш ли ми нещо? Подпиши се тук! – служителката изважда от принтера бележка и сочи на куриера в графа „подпис“.
- Добре де, знам къде да се подписвам, какво все ми отбелязваш като на първолак?
- Готов си!
- Ееее… миии… щом съм готов… ще ми пуснеш ли, упс... ще ме пуснеш ли? Шегувам се, грешка на езика, ти да не ми се разсърдиш сега?
- А, бой де! – смеят се всички.
© Таня Чардакова All rights reserved.
