Във въздуха се носеше плющене на знамена, дрънчене на лафети и мирис на барут. От високия хълм генералът напрегнато обхождаше с поглед двете войски. Силите им бяха равностойни. Времето беше ясно, теренът беше равен, нямаше никакви препятствия, нищо, което би могло да бъде използвано стратегически от някоя от двете страни. В далечината, на отсрещното възвишение той виждаше стана на противниковия главнокомандващ. Знаеха се отдавна, бяха водили не едно и две тежки сражения, в които победата прелиташе от лагер на лагер. Генералът познаваше добре стратегията на своя отколешен противник, но знаеше също така, че врагът му по същия начин познаваше неговата тактика. Бяха напълно равностойни в своето изкуство и в дългата война постепенно се бяха превърнали в двама стари познати, изпълнени с уважение един към друг, но и без капка милост. “Здравей, друже, ето, че отново се срещаме. Ти имаш своите шансове, но не си мисли, че ще ти се дам” – поздрави на ум генералът взрян отвъд полето и сякаш усещаш ...