Господин Димитър Карабелев, познат на малобройна публика в съдебната зала като Митьо Алабаша, седеше, забил поглед в пода. Ей, че съдба! Да оцелееш при два обстрела, един пожар, три взривени леки коли, два сифилиса и десетина сбивания, пък сега да те приберат за една кокошарска история - някакво там дедесе!... Не, не вървеше на бившите активисти на свободния пазар напоследък! Що народ беше отрязан, когато гущерът реши да си реже оопашката. Кой в чужбина, кой в по-добрия свят, кой зад студените решетки.А сега бяха подгонили и него...
Какво толкова искаха? Още на първият разпит беше заявил, че е невинен. А пусна в действие и отработена отбранителна машина. Косвено, не пряко. Както някога, когато го арестуваха за пръв път и полицаят попита:
- Имаш ли алиби?
Тогава Митьо бръкна в джоба и рече:
- Естествено! Колко долара?
Е, тогава пръскаше парите с шепи! Позволяваше си даже двете любовници да изпраща чак в Париж. Поотделно, разбира се. И такъв живот им осигуряваше... Дори веднъж едната му прати сиемесче: "Миличко, Париж е прекрасен, нямам думи. Следват цифри..."
Постепенно Митьо Алабаша стана господин Карабелев. Не беше лесно - офиси си направи, техника накупи, специалисти назначи. Ех, как подреждаше първия офис - с кеф! Внасяха инвентара, той седи и с удоволствие бавно срича.
- Компютри - три броя ... Принтери - три броя... Подложки за мишки три броя...
Изненадан вдигна очи и викна:
- Абе, братовчед, какво правите? Вие и на хлебарките ще купите креватчета?
Младост, младост... Отде да знае, че и в тоя бизнес ще навлязат ония, другите? Дето аверчето Коки Кирчето викаше: „Брато, сега идат децата на началниците ни! И ще бъдат началници на децата ни!"
То баш от тая работа и Коки бръмна. Те така - беше си нормално момчето, пък взе, че откаачи.
Жена му срещна Митьо и се разрева:
- Мите, той сам си говори, Мите!
- К'во толкова - рече Митето - Що народ сам си говори!
А тя още по-буйно го заля със сълзи:
- Ама той се набира на джиесема и си говори…
В тоя момент съдията влезе, огледа няколкото приятели на Алабаша, пък солидно каза:
- Подсъдими, имате право на последна дума!
Митьо Алабаша стана, отмести пречещия му полицай, взря се в съдията и тихичко му рече:
- Добре де, съгласен съм - сто хиляди...
© Георги Коновски All rights reserved.
Но не е добре забравено...