Росен влезе в приятния, добре подреден офис на шефа си. Още във фоайето го лъхна приятен аромат на ванилия и мека топлина. Свали палтото си, отърси натрупалия се сняг, разтри зачервените си ръце и се отправи към бюрото на служителката в приемната.

      - Здравей, как си днес?- усмихна се на чаровната дама- Петров ме очаква. В какво настроение е днес? 

      - Привет, влизай! Май не те очаква нищо добро. Ще ви донеса кафе.

      Въпреки, че беше премръзнал като куче, го обля пот, Петров никога не го викаше за добро. Пресегна се, отвори плахо вратата и влезе в луксозния кабинет. Посрещна го тиха музика, май звучеше Вивалди, не беше сигурен. Усети мирис на пури, примесен с мъжки парфюм. Петров седеше на обичайното си място, вперил поглед в снежната виелица навън. Когато се завъртя с лице към него, въпреки внушителните си размери, Росен се смали до ръста на джудже.

      - Добър ден, шефе. Викал си ме?

      - Росене, закъсняваш мойто момче.

      - Да, закъснях с 10 минути, но то заради поледицата…

      - Закъснението си е закъснение, независимо дали е с 1 минута или час. Знаеш, че нашият бизнес се крепи на точността- точността на графика, на изпълнението и точността на хората, Росене.

      - Да, шефе, прав си. Извинявам се.

      - Извинението е за пред жените, в бизнеса грешки с извинения не се поправят. Но не за това те повиках. Как вървят нещата?

      - Нормално. Не сме имали проблеми, а доколкото знам не се и задават. Последните постъпили пари ги предадох вчера на касиера.

      - Знам за парите. Колко хора имаме в мотелите?

      - В стария са 18 мъже и момчета. Днес заминават. А в новия има 6 жени и 8 деца. Ще пътуват след три дни. Ама всички са платили. Новите пристигат в края на седмицата. Очаквам плащането.

      - Друго?

      - Ами няма друго, поне аз не зная.

      - А ти плащам да знаеш!!!- изкрещя Петров. Росен наведе глава и се опита да се скрие в мекото кресло, объркан от поведението и думите на шефа си- Какво правят твоите хора? Спят! Охраниха се и спят. Даже някой играят свой собствени игрички. Знаеш ли това? Тебе те питам, знаеш ли?

      - Аз… аз не разбирам какво…- заекна Росен, тотално объркан.

      - И как по-точно ще разбереш, като не си ходил на място от… от колко време не си стъпвал в мотелите?

      - От три месеца, но всичко си върви… вървеше добре. Хората ми се отчитаха навреме, не сме имали издънки, просто не беше нужно да се мотая там, нали да не привличам внимание върху себе си- направи опит да се оправдае Росен, но гнева в очите на Петров растеше с всяка изминала минута. Разбра, че този път се е случила голяма издънка. Беше в беда.

      - Даааа, котката я няма и мишките пируват. Познаваш ли Стоян Младенов?

      - Да, един от хората ни е. Превозва пътниците от границата с Турция до мотелите. Не са го хващали до сега. Внимателен е.

      - Да, внимателен е. И ти не го хвана. Та този Стоян е решил да прави собствен бизнес. От всяка група отделя един или двама, приютява ги в дома си и през почивните си дни прави извънредни курсове до сръбската граница. Използва моите канали, моите връзки, моите пари! А ти? Спиш! С кой друг е комбина?

      - Как? Мамка му, аз сега за първи път чувам това. Мамка му! Ще го одера жив. Всичко ще си каже шефе. Заемам се веднага.

      - Късно е. Снощи е изчезнал. Имали са пререкание с мъжа, който е превозвал. Сбили са се някъде из черните пътища на балкана. Онзи го е заклал, но преди това този Стоян го е прострелял в корема. И двамата са мъртви. Полицията все още не ги е открила, но и това ще стане. До ден два ще прочетеш подробностите.

      Кръвта се отдръпна от лицето на Росен, пребледня и затрепери като лист. Нещата ставаха сериозни. Осъзна, че му трябва помощ или чудо. Знаеше, че помощ няма от кой да получи, чудото беше по вероятно. Петров предизвикваше не само респект, но и ужас както в подчинените си, така и в партньорите си. Работеше със замах, беше студен, непроницаем и хладнокръвен. Отправи молитва към всички богове, за които се сети и остана безмълвен.

      - Има и още, Росене- студения глас на Петров го хвана за гърлото и не му даваше да диша- Натопили са ни. Тази сутрин получих информация, че през нощта ще се проведат акции и в двата ни мотела. Единият ще бъде празен. Вече се разпоредих да се прикрият всички следи. А с жените и децата какво ще правим?

      - Ще ги изритам от мотела, почистваме и готово.

      - Глупости! Една тълпа жени и деца бежанци се разхождат по улиците и никой няма да ги види, никой няма да ги спре… Ти акъл имаш ли? Както са ни натопили, остава тези да доведат полицията в мотела! Е тогава и федералния резерв на щатите няма да ми помогне да се откупя. Друго?

      - Ами… нали, таковаме ги, скриваме телата…

      - Ти си идиот! Говорим за 14 тела и то на жени и деца. Ще започне едно ровене, едно душене, едни проверки по пътищата, по хотели, по мотели, по граници. Мисли бе, човек! Обграден съм с кретени. Как ще работя? От къде ще ти плащам заплатата? Имаме договори за изпълняване. Не мойто моче, така не става. Тук идва твоят ред да си платиш за грешките. Ако си късметлия, добре, ако ли не- отиваш сам в панделата, от мене помощ не чакай. Ясно ли е?

      - Да- смотолеви Росен и зачака да чуе присъдата си. Тя не закъсня.

      - Сега ще вземеш от гаража новия хладилен камион. С него не са правени доставки, полицията не го познава. Регистриран е на твое име. Товариш всички още сега и тръгваш. Три, най-късно три и половина трябва да си тръгнал. Няма да поемаш към сръбската граница. Отправяш се към Рила. Стигаш това последно село, поемаш по коларския път, караш 10км и спираш, сваляш всички и ги насочваш към върха. Кажи им, че от другата страна е Сърбия. Като поемат, остани още два-три часа и внимавай някой да не се върне към селото. Тази нощ температурите ще паднат до около -25 и ще духа ураганен вятър. Върви и знай, че си сам. Ако те спрат, което е малко вероятно по този маршрут, поемаш цялата отговорност. Забранено ти е да използваш нашите връзки за помощ. Дано имаш късмет! Когато приключиш ми се обади, независимо колко е часа. Въпроси?

      - Не, тръгвам веднага. Благодаря!

      Росен стана от мястото си, подаде ръка на шефа си и излезе до някъде облекчен. Работата беше доста рискова и знаеше, че се превръща в убиец, но при малко повече късмет щеше да се измъкне невредим.

***

      - Шефе, работата е успешно свършена. Доставката е направена, рекламации няма, предполагам, че бракът ще преброим по-късно.

      - Браво, мойто момче. Хайде прибирай се в къщи, че жена ти сигурно се е поболяла от притеснение.

***

      „Тази нощ, на околовръстния път е станала зверска катастрофа. На място е загинал водача Р.М., управител на два от хотелите на магната Б.Петров. Причина за инцидента е лошото време, несъобразената скорост и повреда в спирачната система на автомобила.“

      Петров сгъна вестника, хвърли го на бюрото и доволно отпи от кафето си: „Нали те предупредих, че с извинения грешките в бизнеса не се поправят“.