На мен като ми кажат „черен петък“, разбирам „петък 13-ти“, „лош късмет“ и други подобни хубавини. Обаче, за да сме в крак с времето, този хубав израз вече значи едно – намаления (дали само в съзнанието на продавачите, или истински, е тема на съвсем друг разговор). Така де – какво си търсят хората на черен петък? Мъжете – техника, жените – парцали, естествено.
Вече разказвах как след карантината, първото нещо, което си купих бяха клещи и комплект инструменти (чук, отвертка и пр. Други мега полезни нещица). Днес явно е денят Х, когато ще чуете една друга история – малко в графа „да се смееш ли, да плачеш ли“.
Една моя приятелка казва, че „Всяка жена обича да е силна и независима, докато не се наложи да мъкне тежки торби от супермаркета до вкъщи.“. Не че не съм съгласна с нея – съгласна съм. Никак не е гот да мъкнеш торби с храна от точка А до точка Б. И щом мъъъничко понатежат, веднага ни се иска наоколо да има някой по-ячък субект от мъжки пол, на когото да тропосаш физическата активност.
Да си независима жена обаче не означава само да си мъкнеш торбите от супера до вас. И не винаги бидейки независима си си го избрала сама. Ето ме мене – перфектният пример за жена независима по неволя. Къде я неволята ли? Карантина й викат. Видите ли, живея в къща, с куче, котки, кокошки и прочие друг добитък и сто и едно неща за оправяне. Най-близкият голям супермаркет за хранителни стоки? На около 15 минути с трамвая (когато го хванеш навреме) или около два часа път пеша (добре дошли в света на разстоянията в София).
Преди да решите, че живея сама в хижа в планината и трепя мечки гризли за добро утро, няма такова нещо (мечките гризли трябва да ми носят мед всяка есен по тоя повод). Просто живея в краен квартал. Кофти, ама факт. Свикваш. Та, през оная, знаменитата карантина, ни спряха и заветния трамвай. Как ще се пазарува тогава? Со зор. Така че, ща не ща, сядам зад волана (с нищожните си шофьорски умения), кръстя се, поливаме малко светена вода и хайде към най-близкия магазин (за щастие - безаварийно). Няма кой да помага (нито комшии, нито пък желаещите се редят на опашка, тъй да се каже).
Счупи ли се нещо, го раздавам „майстор Тричко“. Не щото много се напиням или си падам „еманципатка“ (да не се бърка с феминисткото разбиране, че мъжете и жените трябва да имат равни права!), а защото няма кой друг. Майка ми е скакалец (сиреч, не е добра идея да я карам да разглобява това и онова, или да се опита да навива винтове в дърво, примерно), дядо ми вече става само кусури да намира. Така че сме аз, листа бял насреща (опа, това е сравнение от една друга сфера на човешкото познание). Значи аз, счупеното нещо и инструментите. Дали знам да работя с тях? Налага ми се да науча скоропостижно.
Иде ми тия дни като на зло куче тояги да сменям брави. Ама не какви да е брави, а такива на врати в къща. За живущите в апартаменти веднага пояснявам – това са едни устройства, които са започнали живота си като истински брави – точно като тия по вратите у вас. ОБАЧЕ след това са станали притежание на някой обитател на къща с майсторски наклонности. Следователно въпросните съоръжения са всъщност сбирток от три различни брави (оттук пружина, оттам петле, дръжките сме ги взели от трето място) и са пилени/заварявани/разпробивани и прочее други подобни не особено добри за който и да е уред действия.
Напасването на подобно чудо в коя да е врата (в нашия случай - дървена) е нещо, което трябва да се показва като мастърклас в кое да е риалити имащо за цел оцеляване. Защото ако ще да занесеш нещото в магазина и жизнерадостно да го треснеш на тезгяха на сащисания продавач-консултант, и да мериш с шублера, пак няма гаранция, че ще пасне както трябва.
Да видя как се навиват винтове от сантиметър и половина в дърво с дебелина два милиметра или фиксират конструкцията със стоманена тел и болтове (изобщо не се шегувам). А набиването на брава във врата с помощта на чук е детска играчка. Но пък всички тия дейности са съпроводени с обилни словоизлияния. Най-вече благословии по адрес на производителя на бравата, майка му и цялата му рода по женска линия. След това благословии следват по адрес на оня незнаен воин (народен гений) създал вратата, по която работим и специално внимание към неговото женско домочадие. На трето място следва родният гений решил, че бравата не е брава, ако не се направи така нестандартна, че да няма никакъв нов заместител ако не се пробият три дупки по корпуса (с бормашина, естествено).
Една самостоятелна жена (по неволя), знае много добре как се ползва гаечен ключ и че когато завива нещо с него, трябва да държи болта с клещите, за контра (ще ми благодарите за тоя съвет, ако ви се наложи). Като казах болтове, едно пояснение за всички несведущи. Винт е когато има резба за завиване и е с остър връх, болт е когато има резба за завиване, но е с тъп връх, а пирон е когато няма никаква резба, но е с остър връх. И за това ще ми благодарите, ако недай Боже ви се наложи.
Та, какво си купува една такава самостоятелна дама на черен петък? Няма да се сетите. Верижен трион ще си купи. Да, да, правилно прочетохте. ВЕРИЖЕН ТРИОН. Резачка, разбирайте. Една такава красивичка, лекичка (колко са три кила?!), с един такъв хубав дизайн. Защо си го купува ли? Защото има нужда от него - зер, тия дървета няма кой да ги реже, а с триона е чанч, който става само да го гледаме по телевизията в това или онова риалити. На черен петък има намаления, нали така? Еми, и трионите също са на далавера, а като ти трябва (и си самостоятелна бойна единица), защо не? Хем хубав подарък, хем и нещо полезно за вкъщи. Не е полезно ли? Я да ви питам сега, тея нови обувки цепеници могат ли да режат? Не могат. Ерго – не са полезни.
Ако ме питате мен, не е много готино да си самостоятелна жена. Ама се налага. Защото когато проблемът ти дойде до главата не сяда с теб на чашка абсент да ти каже „ООО, ти си жена! Нямаш грижи! Отивам да прецакам нещо в къщата на някой мъж.“. Мъжете също не те питат „Абе, у вас да има дърва за цепене или ако има нещо за подменяне?“. Така че искаш ли да оцелееш, сядаш си на д-то, псуваш под нос цялата рода по женска линия на който там е виновен и действаш.
А черният петък? Той е хубаво нещо. Иначе кога друг път ще си купя верижен трион на далавера 😊
© Бистра Стоименова All rights reserved.