Jul 21, 2010, 9:27 PM

Благодаря ти...

  Prose
1.1K 0 1
1 min reading

Сърцето на стиха видях аз онази сутрин, в която ти бе с мен. Приказката, която две мечти сътвориха, започна с историята за момичето-сянка, изгубило се в мрака. Нейното начало бе започнало от лунната светлина, която огряваше небосклона, а бледите сенки обладаваха нощта и се сливаха в мъглата. Историята за момичето не намерило път към мечтите си и наранено.
Да, точно тази история, която бе почувствана от двамата, споделена и наполовина тежка. За миг тя накара тях да видят всичко през една мечта..
Пътят, по който двамата тръгнаха и вървяха заедно през нощта и пламъка бе с тях, който огряваше светлите им погледи. Това бе пламъкът, който ги сгряваше и им даваше всичко необходимо. Той гореше и показваше пътя изпълнен с щастие и трудности. Те вървяха и следваха щастливата пътека от огрени надежди и пориви. Сенките вече не съществуваха и не можеха да пресекат тази улица. Следите, които те оставяха бяха в една посока водейки към светлото утро.
Ала в този ден слънцето се бе скрило и само горещите му лъчи се виждаха как пронизват облаците в небосклона. Там то залязваше и обричаше всичко на мрак и нашепваше споменът за миналото щастие. И така то се спускаше надолу, оставяйки своя свят и само споменът можеше да възроди светлината, която угасваше. Ала тези моменти, които бяха заедно прекарани, едно сърце винаги щеше да помни и цени. Благодаря ти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...