Блюстител
Беше изряден.
Така отработваше новините, че ги свеждаше да изглеждат свръхнови: естествено, пръв ги съобщаваше, като селски глашатай пред бабите в околоблоковото пространство на малките сбирки!
Поради незначителен ръст, компенсираше с всезнание. Кой се оригнал, пръднал, погледнал замечтано жената на съседа и ограбил банка, магазин и все такива новости, бяха негов приоритет!
"Всички ме уважават! И се страхуват от мен!"
При тази елейна мисъл, той минаваше по все познатият маршрут на сивото си ежедневие.
Някаква зла наслада се отлагаше в душата му и щом се прибереше вкъщи,заставаше величествено на терасата, с ръка на кръста, за да огледа от висотата на позицията си улицата, етажите на съседите и с въображението на един недорасъл пълководец, един Наполеон който триумфално печелеше битка след битка с останалите все още живи, но наивни участници в квартала.
През ден-два, отскачаше до пазара, не толкова да купи нещо, а за да сподели с продавачите и продавачките новостите от техните квартали и села.
Купуваше два домата и една краставица и сядаше на близкото кафе, което му беше наблюдателен пункт, за да оглежда похотливо и критично минаващите...
Неусетно времето на заточението му наближаваше и вече вкъщи се усещаше изтощен от спечелените битки, които, (кой знае защо) му носеха неудовлетворителна злоба и ненавист към жена му, която му импонираше, само, за да му угоди на амбициите. Затваряше се сам в кухнята и влизаше в някой порнографски сайт, докато заклюма: за да събере сили и фантазия за следобедната емисия пред своята аудитория в междублоковото пространство.
Дойде пандемията от този непредсказуем коронавирус!
Беше време за тотален контрол!
И той се развихри: наблюдаваше кой е без маска, едва не замерваше разстоянието между контакуващите,отиваше в близката сграда на РЗИ и се опитваше по списък да докладва нарушения и нарушители. Гледаха с почуда неговите напъни да е полезен, потупваха го свойски с разбиране и го хвалеха за старанието...
Веднъж,дори отнесе и един ритник от младеж, който прегърна приятелката си, но ние нали бдим и правим забележки!
От многото повтаряне на едни и същи новости (които не му втръсваха!) слушателите му го изслушваха със съжаление и го хвалеха за старанието.
Той се усещаше значим,докато един ден подмина улицата на която живееше и продължи към реката...
Беше чул за битката при Трафалгар,за героичната смърт на адмирал Хорацио Нелсън, когато посети Лондон; и отиде да разкаже на рибарите за участието си в морското сражение.
Поради наложеното извънредно положение и карантина, риболова бе забранен, но кой може да забранява на този герой Нелсън?!
През нощта беше валял дъжд. Брегът беше хлъзгавопримамлив...
Той се спря на една издатина, която взе за мостик и се загледа в мътните води на пролетната река,където неговата непобедима ескадра, начело с флагманския кораб "Виктория" громеше флотилията на Наполеон!
Вдигна ръка, за да даде знак и извика:"Огън!"
И в този момент почвата поддаде под краката му
и той потъна гордо изправен!
Представи си, че е улучен от френски куршум.
И умираше като адмирал Нелсън.
© Стойчо Станев All rights reserved.
