Със Светлана се запознахме на тенискорта в Лимасол. Рускиня, наближаваща 60-те със завидна осанка и лице, сякаш не познало ни грижи, ни сълзи. Не споделяше много. То и не искаше питане – в марковите си екипировки грееше всеки път като пристигне с джипа си Порше кайен. Показа ми веднъж снимка на красива, луксозна яхта. Дъщеря й направила дизайна и спечелила награда в Австрия за млад дизайнер. Днес ме покани на кафе след тениса. Седяхме една до друга – деца на майката земя, но сякаш от две различни планети. Докато не проговори.
Съпругът ми почина през март, започна тя. Не знаех, изказах съболезнования. Оказа се, че той е боледувал 22 години. На практика, каза тя, само пет години от брака ни той беше здрав. Омъжила се дъщеря й преди месец. Чудесна булка, разкош! Не си говорела със сватовете обаче. Не посмях да питам защо. И другата й дъщеря, разведена с едно дете вече си имала престижна работа в Лондон. Светлана останала сама. Помоли ме за съдействие. Иска да продаде къщата си с три декар ...