Болестта на дядо Симо

БОЛЕСТТА НА ДЯДО СИМО

          През последните месеци дядо Симо се оплакваше, че не се чувства добре със здравето. Бедно живееше старецът, не му стигаха парите да отиде на лекар. Но като разбра, че няма накъде, изтегли от малкото си спестени парици и замина за града.

          Като го видя, че се е върнал и се щура из двора, съседът му излезе и го попита:

          -  Симо, ходи ли на доктор?

          -  Ходих.

          -  Е, какво ти каза той?

          -  Абе какво да ми каже, пари иска човекът.

          -  Е, то се знае, че ще иска пари, но прегледа ли те?

          -  Прегледа ме през куп за грош.

          -  Е, кажи де, нищо ли не ти каза?

          - Каза ми, че съм стар. Аз това си го зная, нямаше нужда да ходя до града, за да го потвърди.

          - Изписа ли ти някакви лекарства?

          - На твоите години, дядо, - ми вика - ако се събудиш и нищо не те боли, значи си умрял. И се смее.

          - А ти? Какво му каза?

          -  Нищо. Стоях насреща му разочарован. За това ли - мислех си - теглих от спестените с толкова лишения пари за погребение, за да дойда да ми разказваш вицове, младока ти с младок?

          -  Остави го. И той ще дойде на нашите години, ами няма да можем да видим дали тогава ще му бъде смешно - клати глава съседът.

          -  Слабо ми е много, докторе, - викам му, а той: „От храната е - ми отвръща. - Нисък ти е хемоглобинът. Ще ядеш по-разнообразна и витаминозна храна и ще се оправиш." - Че как да ям, като пенсията едва за хляба ми стига. А той си знае неговото: - Това е положението - разнообразна и витаминозна храна." - Кажи ми сега ти, как да ям разнообразна храна, откъде да я взема? Ще се тегли и ще се мре. За сиромаха друг изход няма.

          -  Я го зарежи ти този доктор. Не му се връзвай на ума. Аз, ако питаш мене, ще ти кажа друго с глупавия си акъл. Нищо ти няма. Oт нервите е. Всичко идва от нервите.

          - Как така от нервите?

          - Ами не си добре с нервите, мислиш си за болести, за старост, за смъртта и се разболяваш.

          - Ами, че за какво друго да мисля, като това ми предстои?

          - Мисли си за по-хубави работи.

          - Много знаеш ти. Нали човекът затова е чел дебелите книги, за да знае повече от тебе и от мен за здравето и болестите - възразява дядо Симо.

          - Нищо не знае, слушай мен. Наговорил ти е един куп глупости. Това с разнообразната храна го отпиши. Вятър работа е то. За обновлението на организма трябват пост и молитва. Моят баща така се лекуваше и живя 97 години. Разболееш ли се - пост - съветваше ме той. Постът и гладуването са най-доброто средство. Закаляват волята. Човек, който е гладувал 10 дни, е герой. А който е изкарвал над 20 дни, ще се пречисти телесно и умствено, и ще се освободи от болести и заблуждения.

          - То, Пеньо, ако е до пости, не сме петимни.

         - Не сме, ама ти казвам да гладуваш 10 дни. А след поста употребявай колкото можеш по-дълго време не разнообразна, а еднообразна и проста, лесно смилаема храна. Тя изисква малко енергия за храносмилането и няма да възбужда апетита, като разнообразната храна.

          - Брей, че ти си бил цял доктор и аз да не зная досега.

          -  Аз не, но баща ми беше и доказа тази теория на практика с дългия си живот. Живя, без да ходи по доктори, без да е изпил нито едно хапче.

          -  Думите ти ми харесват, убедителни са. Дали пък да не взема да опитам твоята рецепта? Това е по-леснодостъпно за мене, отколкото разнообразната храна. Започвам още от утре. Дано пък това да ми помогне - клати глава дядо Симо.

          - Започни, няма да сгрешиш - рече Пеньо. - Сигурен съм, че ще ти помогне.  

          Изчерпали темата, двамата старци си тръгват доволни от разговора си. Трябваше да побързат с шетнята, защото скоро щеше да мръкне.