Боли ли ме глава, не ме ли боли...
ИЛИ мусаката БЕЗ заливка мусака ли Е, не е ли мусака...
"Ще ме боли... няма да ме боли..."
Мила седеше в кухнята и листенце по листенце късаше въображаемата маргаритка. Докога? Зависеше Симо кога ще се провикне от хола.
- Мила. тая мусака не е ли готова вече? Умирам от глад!
"Ще ме боли"
- Един момент, скъпи, само да стегне заливката!
- Ох, заливката... Хляба да беше донесла поне!
- Да беше си го взел!
- Нали не искаш да ти се пречкам в краката, докато готвиш? Хем възпитано си лежа на дивана и си гледам мача, хем пак аз виновен, че умирам от глад...
- А кой е виновен, маргаритката ли?
- Коя Маргаритка? - Мила вече вадеше мусаката от фурната.
- Ще ти кажа аз коя маргаритка! Мусака без заливка мусака ли е? За 5 минути света орева.
- Не ми се оправдавай със заливката, кажи коя е тази Маргаритка?
- много искаш да знаеш! Яж, че ме заболя главата, много питаш! Ама че дребнав си станал!
- Аз - дребнав? Само умрял от глад, заради някоя си Маргарита искаш да ме умориш ли?
- Не заради някоя маргарита, а заради една заливка!
И съботно-преднеделният скандал започна...
А кухната блестеше от чистота, от маргаритката нямаше и следа...
© П Антонова All rights reserved.
