3 min reading
Седнахме с един набор на кафе. Ама той малко напрегнат… „Що така?“…
Отивал при майка си. Тя живее в къщата им, той си купи апартамент. Панелен. Но е там с жена си. И всеки ден ходи при майка си. Най-напред да закусят. Тъй като тя от известно време… Абе, между нас казано – откача. Деградира. Изкрейзва…
Това не го каза. И аз не употребявах точните думи в разговора…
Губела паметта. За пет минути шест пъти питала едно и също. И той кротко отговарял. Защото е безсмислено да й припомня, че вече са го казвали…
Ама се ядосвал на друго. На изпадането й в детски глупаво състояние. Лъжела безсмислено. Просто за всичко. Питал я: „ Защо си извадила тоя стол насред стаята?“ – „ Не съм аз…“
А живее сама, никой не влизал тоя ден, обаче…
Или: „ Хайде лекарствата…“ – „Пих ги…“ – „Е, как ще си ги пила, като вчера свършиха и нося нови?“ – „Ми намерих и пих…“
После почвали с яденето. „Ей, аз не ям. Винаги съм хапвала само малко…“ – „Бе, мамо, от 60 години те познавам, яла си нормално, какви ги разправяш…“
...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up