Jan 22, 2014, 9:05 PM

Боро - дебелия

  Prose » Humorous
754 0 4
1 min reading

БОРО - ДЕБЕЛИЯ

 

            Той не е Боро, а Борислав и отдавна не е дебел, щото го мъчи диабета. Не е отказал цигарите и водката, ама към женската част от човечеството интересът му се е ограничил до звучното поцъкване с език подир някой заострено дупе или суратлия цици.

            А беше време, леле пък кога беше директор, по три ги дундуркаше на едното си коляно. Ама нали ги приватизираха държавните предприятия, а в частните трябва да бачкат и началниците, приключи милият и с директорството, и с дундуркането.

       Повъртя се тук там, дорде изяде и изпи завлеченото, и току се чу, че станал данъчен. Нареса нашият пак перчема си, засука мустаци, засмука водки за чужда сметка и взел пак да пощипва, къде магазинерки, къде счетоводителки, къде еднолични търговки. Да, ама оплакаха ли се, изпяха ли го и го преместиха в Местни данъци и такси, да следи за данъчния статус на домашните любимци. А нека сега да пощипва кучета и котки, и да ги дондурка, ако ще по пет на коляно.

      Тъй си докара и диабета. Опитал се значи, най-служебно да декорира с акт отвързаният статус на един ратвайлер и дорде се намеси стопанинът му, се разделил с две педи кожа и половин дясна паласка.

           Осъдиха тогаз и ротвайлера, и стопанина му, но от туй диабета не се махна.

       Тъй приключи наш Боро с дундуркането, ама още си хапва и водка си пийва, особено ако е на аванта. На здраве да му е!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лордли Милордов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Издъних се
  • Хей, Лордли, не съм те коментирала аз
  • Радвам се, че си се забавлявала, Санвали
  • Абе Лордли, защо му е на Боро ротвайлери да дундурка,Я погледни в парка колко пуделчета с корделки, сресани , фризирани разхождат очарователните си стопанки.А те жениците, така въртят очите насам, натам...Само да е мераклия Боро.
    Беше ми забавно да прочета.Поздрави!

Editor's choice

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...