Бракът - късмет или "закостеняло" разбиране!
Искам да се видя в бяло. Искам да изкрещя пред целият свят, че обичам - толкова истински, толкова много някого... Искам да се омъжа, но не с това да си сложа "хомот" на врата... Дали един подпис в гражданското има значение? Ако ни е писано да сме заедно и без такива обвързващи подробности ще бъдем. От друга страна, дори и да подпишем - ако е писано - и въпреки брака, ще се разделим.
Мистeрия ли е? Или е закостеняло разбиране? В моята глава се въртят едни такива мисли и не спирам да си разсъждавам на глас по тях, говоря си сама, като лудите...
Вчера бях на кафе с една моя много добра приятелка. И както си приказвахме за "живините" покрай нас, я попитах:
- Веси, ти какво мислиш за брака? Би ли искала да се омъжиш за човека, с който би искала да си до края на живота си?
Тя беше в настроение и "ръсеше майтапи", та ми отговори:
-За какво ми е да се омъжвам, като парите ще отидат за сватбата, а после откъде пари за развод?
Чудех се как би трябвало да реагирам на тези нейни думи...
Вечерта на гости у дома дойде моят най-добър приятел... Реших и него да препитам по темата за брака, а той ми отговори:
- Какво съм ти направил, че ме питаш дали няма да се женя скоро?
Той се усмихна, но в същото време очите му казваха: "Я, не ме занимавай с глупости!"
На майтап или на сериозно, тази тема за свaтбата ми е като "мазол в сърцето".
Няма да забравя по-миналата година сватбата на братовчедка ми... Беше нещо невероятно красиво. А когато си казаха "Да", се разплаках от умиление и щастие, че толкова много се обичат! Не, това не беше сериал, а самата реалност, която се развиваше пред очите ми. Тя беше с прекрасна бяла рокля, след която вървяха две малки момиченца-шаферки и я държаха - да не се влачи по земята. Братовчедка ми сякаш беше принцеса, която се прибираше в замъка на щастието и любовта! То така си и беше, погледнато реално, въпреки че тя си живее със съпруга си в един съвсем обикновен апартамент! Но всички тези хора - роднини, приятели, познати - всички те я прегръщаха и със сълзи в очите й пожелаваха най-искрено "Щастлив семеен живот!". Вярно, след този толкова незабравим ден щяха да й останат само бялата рокля и споменът за самия ден, но освен всичко това, тя ще си има и съпруг, който във всичко, до края на дните си ще бъде с нея!
Като заговоря за брак, от главата ми автоматично се изключва тази думичка "Развод"... Днешният свят е толкова "нов" , че даже е готов да надживее сватбите... По-точно хората в него... И без това животът ни е толкова труден и сложен, че за един такъв незабравим момент с човека, когото от цялото си сърце обичам, бих продала душата си... А и дядо ми честичко ми повтаряше:
- Галка, човек има късмет три пъти в живота си - когато се ражда, да се роди нормален - да има две ръце и два крака, когато се жени - да си намери човек, с когото да се обичат, разбират и да си помагат и когато умира - да умре, без да се мъчи и да не е в тежест на близките си....
Затова копнея да се омъжа... Дано имам късмет!!!
© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.
