Брутална изповед 4

   да не се чете от лица под 18 години и от хора с лабилна психика

  Седнал на мекото сепаре, Петър Антонов отново изчакваше оставащите минути до ефир. Чашата с кафето както винаги бе пред него и той я поемаше равнодушно, на малки глътки. Не бе напрегнат, беше натрупал достатъчно опит, за да не се респектира от ужасяващите си гости, които всяка седмица присъстваха в предаването му. Но неприятното очакване, че отново ще събеседва с умствено разстроен човек, който ще излее пред него бруталните си мисли, се материализираше като тежест в стомаха му.
  Този гост представляваше среден на ръст чернокос човек, с много набола брада, покрила голяма част от бледото му лице. Но лицето му, макар и бледо, не бе слабо и изпито, устните му бяха малки и свити, а очите му бяха широко отворени, като свитите от светлината зеници приличаха на малки черни точки. Усмивката му бе сдържана със съвсем леки нотки на лукавост. Беше облечен в спортно яке и дънки. Петър Антонов знаеше какво бе извършил гостът и очакваше точно такъв тип да се появи пред него.
  Водещият оправи вратовръзката си. Секундите до началото на ефир намаляваха. Двамата със събеседника си изчакваха мълчаливо, без да се гледат един друг. Когато светна главната камера, Петър Антонов се усмихна и започна своята встъпителна реч:
   - Здравейте, уважаеми зрители на предаването "Факти", аз съм Петър Антонов и се радвам, че отново съм с вас в тази красива вечер! Тук, срещу мен, седи един много интересен човек, който отново ще ви разтърси със своите признания. Няма да ви кажа нито името му, нито какво е сторил, това ще го разберете, само ако изгледате докрай "Факти". Сигурен съм, че няма да съжалявате! Но първо нека направим една кратка РЕКЛАМНА ПАУЗААА!!
 
  Едва сега забеляза, че гостът му дъвче дъвка. Но не дъвчеше скрито и незабележимо, а го правеше някак демонстративно, с полуотворена уста и нагло изражение. Петър гледаше в него, когато асистентките му почистваха лицето от прах, но мъжът сякаш не обръщаше внимание на това. Трите минути почивка отново се изнизаха и камерата отново светна.
  - Здравейте отново от мен, Петър Антонов. Тук сме с моя гост, неговото име е Румен Троянчев - в този момент светна другата камера, снимаща лицето на госта - Здравейте, господин Троянчев!
   - Здравейте! - отвърна гостът, като продължаваше да дъвче непоколебимо дъвката си.
   - Как се чувствате?
   - Добре!
   - Искам да кажа на уважаемите зрители, че отново по наша инициатива събеседникът ни е пуснат от затвора. Той излежава доживотна присъда във врачанския затвор. И така, господин Троянчев, разкажете накратко автобиографията си!
   - Аз съм Румен Троянчев, на четиридесет и пет години и съм родом от от едно голямо асеновградско село. По професия съм военен, чин сержант. Първоначално бях в поделението във Асеновград, а след това, става въпрос през осемдесет и девета, ме преместиха в София, където живея и сега. От две хиляди и трета съм в затвора и излежавам доживотна присъда.
  - И така, как протичаше животът ви преди тази злополучна две хиляди и втора? Разкажете ни за причините, довели до това, което направихте?
  - Около година, след като се преместих в София, баща ми умря и майка ми остана сама. Аз нямам други близки роднини и нямаше кой да остане при нея. А къщата ни беше точно до циганския квартал на селото.
   - Какво правеше майка ви, когато бяхте в София?
   - Нищо. Гледаше къщата, градинката, имаше кокошки, патици и една котка, която ù правеше компания. Тя имаше проблеми със сърцето и не можеше да гледа много животни или растения.
  Макар че разговорът дотук не бе кой знае колко интересен, Петър Антонов забеляза, че Румен Троянчев се бе надигнал и се въртеше нервно. Той разказваше за себе си с известна припряност, на няколко пъти спираше за миг и се чудеше коя дума да избере. По бледата му шия изпъкнаха артериите и вените, които я правеха груба и грапава.
   - Майка ми беше добра и миролюбива жена, на всеки помагаше, включително и на мен. Но за съжаление в близост до нея бяха циганите от махалата.
   - Защо за съжаление? Какво правеха ромите с майка ви?
   - Какво могат да правят цигани на самотна жена? През ден влизаха в къщата и отмъкваха по нещо. Ако ги видеше и им се съпротивляваше, я биеха. Но не беше само тя! Всички от селото патеха по този начин! Докато живеех там и работех в Асеновград, нямаше проблеми, но след това почти всеки ден имаше набези от тяхна страна.
   - Не предприехте ли нещо? Тя не звънеше ли на полицията?
   - Звънеше им, но те идваха и след кратък оглед казваха, че нищо не могат да направят. Дори са я карали писмено да се отрича от думите си, та полицията да отчита по-голяма ефективност.
   - Дори и белезите от ударите?
   - Отчитали са ги като падания!
   - Но това е ужасно!
   - Така е по селата, в моето село циганите са повече и правят безчинства, тероризират българите, бият ги и ги ограбват, а полицията е с тях! По това време полицията беше страшно корумпирана!
  Изражението на госта бе смръщено и в него се четеше склонност към агресия.
   - Веднъж така я бяха пребили, че тя известно време не можеше да се движи и говори от шока! Добре, че една съседка я видяла и се бе обадила на лекарите. Аз спешно се освободих от работа и пристигнах на село. Докато лежеше в болницата в Асеновград, аз се разправях с циганите. Предупредих ги да не се занимават с майка ми, но те постоянно ме заплашваха. Казах на кварталния полицай за това, но той само вдигаше ръце!
   - Разбирам, искате да кажете, че бяхте безпомощни!
   - Всички бяха безпомощни! Мангалите си правеха каквото искат, а българите умираха от страх! - това той го каза с подчертана злоба.
   - И какво стана после?
   - Реших да действам сам! Когато никой не иска да ти помогне, трябва да си помогнеш сам!
  Макар че гостът бе нервен и притеснен, все още не се усещаше уродливото в него. На пръв поглед той изглеждаше просто един отчаян човек, защитаващ майка си и съселяните си! От опита, който имаше като журналист, той знаеше, че такъв тип хора се стремяха да се изкарат колкото се може по-невинни, използвайки всякакви лъжи и преувеличения! Беше време Петър Антонов да разкрие картите!
   - И какво направихте тогава. Кажете го кратко, точно и ясно, без увъртания!
   - ТОГАВА ВЗЕХ АВТОМАТА!!!!!

  Само това кратко изказване бе достатъчно на зрителите да разберат причината, поради която този човек бе гост на предаването. Нямаше нужда да увърта и да обяснява какво е имал намерение да стори с това оръжие!
   - Уважаеми зрители, - започна представително водещият - пред вас е Румен Троянчев, човекът, който през октомври, две хиляди и втора уби осем души и рани още двадесет и шест, сред които десет деца в ромската махала на село Грубино, Асеновградско. 
  Румен Троянчев гледаше представянето си с видима наслада и горда усмивка. Притеснението и нервността бяха отишли някъде назад и отстъпиха място на безграничната злоба и омраза.
   - Правилно ли се изказах, господин Троянчев?
   - Абсолютно правилно!

   - Какво направихте, след като взехте автомата?
   - Отидох си на село!
   - След това?
   - След това влязох с него в циганската махала! Взех три пълнителя!
   - И какво направихте там? Това го разкажете подробно, с точни описания! - подкани го журналистът.
   - ЗАПОЧНАХ ДА СТРЕЛЯМ НА МЕСО! - злобата в гласа му бе станала чудовищна, той вече говореше с хъс, с гняв! Приличаше на демон, на звяр. Точно в това състояние трябваше да блесне гостът тази вечер!
   - Видях, че се бе събрала някаква огромна тумба на техния площад. Тръгнаха към мен да се заяждат! И ТОГАВА ЗАПОЧНАХ ДА СТРЕЛЯМ!!!
  Гласът на Румен Троянчев ставаше все по-свиреп. Очите му светеха като на бухал, а бялото му лице бе станало призрачно и демонично! Той продължи с бруталната си изповед:
   - СТРЕЛЯХ ПО ВСИЧКИ, КОИТО СЕ ИЗПРЕЧВАХА ПРЕД МЕН. НЕ МИ ПУКАШЕ ДАЛИ БЯХА ДЕЦА, ЖЕНИ ИЛИ СТАРЦИ!! ГЛЕДАХ ГИ КАК СЕ ПРЕВИВАТ, КАК ПИЩЯТ И ИМ СЕ СМЕЕХ! КРЪВТА ШУРТЕШЕ ОТ ТЯХ КАТО ФОНТАН, ТЕ УМИРАХА ЕДИН ПО ЕДИН!!!!
  Петър Антонов отново бе застинал и го гледаше с разширени очи!
   - ГЛЕДАХ КАК ГРОЗНИТЕ ИМ МУТРИ СЕ ГЪРЧАТ, ГЛЕДАХ УЖАСА В ДОЛНИТЕ ИМ И ЛУКАВИ ОЧИ И СЕ СМЕЕХ НАД ТЯХ. Автоматът ми произвеждаше непрекъснати откоси и никой нищо не можеше да направи. АЗ БЯХ ВЕЛИКИЯТ!!!!!!!!!! Аз се превръщах в ИДОЛ!!!!
  Румен Троянчев направи кратка пауза, колкото да си поеме дъх и да глътне малко вода. По светлата и суха кожа на лицето му бяха избили ситни капки пот.
   - По едно време се разпръснаха. Избягаха кой накъдето види, на пътя останаха само окървавени тела. Тогава аз тръгнах от къща на къща, разбивах изгнилите им врати и стрелях по когото сваря! Никой не смееше да се намеси, никой не искаше да помогне, защото имах автомат, а и мангалите са страхливи!! Стрелях, докато не изпразних трите пълнителя и после кротко изчаках да дойде полицията!
 
  Румен спря и си пое дълбоко въздух, за да намали напрежението с него. Петър Антонов продължаваше да го гледа с втренчено изражение! След няколко секунди обаче опитният водещ излезе от скованото състояние и вече можеше да задава следващите въпроси.
   - Вие расист ли сте?
   - Да! Расист съм!
   - Това какво значи?
   - Как какво - мразя цигани, турци и всякакви такива.
   - Не смятате ли, че циганите или турците също са хора, като нас? Не мислите ли, че и те имат мечти, цели и стремежи? Не мислите ли, че трябва да ги приемаме като равни?
   - Не!
   - А какво мислите тогава?
   - ЦИГАНИТЕ И ТУРЦИТЕ СА ПО-НИЗШИ СЪЩЕСТВА ОТ НАС и затова трябва да бъдат бити, убивани, унижавани...! Те са метил, помия, гмеж, сган, прокълната тумба от нещастници...
   - ВИЕ СТЕ НЕЩАСТНИК! - изригна журналистът, след като това долно признание разклати иначе стабилната му нервна система - заради такива като вас се получава тази омраза между етносите! Вие не знаете какво е толерантност и солидарност!
   - Що да не знам! Нали цялата страна им плаща тока и водата, всички сме длъжни да им търпим. Те имат повече права от нас...
   - Не е така, в момента всички жители на България имат равни права, нито някой плаща ток на друг! - тук Петър Антонов спря. Прекалено силни бяха чувствата, които се изляха в него, прекалено рязко бе реагирал. Видя, че гостът му също мълчеше и тази кратка пауза трябва да му послужи отново да събере мислите си!
  
   - Откъде дойде тази омраза към различните?
   - Винаги съм я имал! Винаги съм мразил циганите!
   - Не казахте ли, че е от проблемите с майка ви?
   - Те я задълбочиха! Не виждате ли, че единственото, което гледат, е как да забогатеят без да работят!
   - Не мислите ли, че е правилно заради набезите на някои хора вие да обвинявате цяла етническа група.
   - Не ви разбрах!
   - Заради тези, които са обирали майка ви, вие убихте толкова много хора, голяма част от които невинни!
   - Трябва да се разредят малко! Вижте по колко деца раждат? След няколко години ще станат повече от нас! И тогава какво ще стане - едно тормозено малцинство от българи! ВСЕКИ УВАЖАВАЩ СЕБЕ СИ БЪЛГАРИН ТРЯБВА ДА НАПРАВИ ТОВА, КОЕТО АЗ НАПРАВИХ!
   - Искате да кажете да убива роми!
   - Да! Както Хитлер го е правил с евреите! Да ги убива и после да ги вари на сапун!

  Прекъсването за рекламите спря мисълта на Петър Антонов! Но това прекъсване отново даде повод за разсъждения и размишления относно темата за разговора.
  Расизмът, тази болна тема на обществото, е предизвикан от омразата и води и може да доведе единствено до нея! Тези, които я боготворят, са заимствани от изродените идеи на някои велики предшественици, издигащи в култ чистата и свята раса. Расистите обвиняват цяло етническо малцинство за проблеми, създавани от единици хора и поставят под общ знаменател цялата тази общност! Те не осъзнават, че всичко това води единствено и само до огромно разграничаване на техния народ спрямо етносите, което пък от своя страна е причина за етническите конфликти.
   А за да не бъде проблемна една малцинствена група от хора, те трябва да се почувстват пълноценни граждани на съответната страна. Те трябва да получат сигурност, уважение, зачитане на правата и културата им. И само тогава всички ще бъдат равни! Ето как едни грешно схванати идеи на някои велики философи за свръх расата биха могли да доведат до страховити войни и небивали конфликти. Защото расизмът води до радикализъм, сепаратизъм, етническо напрежение, агресия и анархия, които са главните причини за възникване на тероризъм!!
  Петър Антонов погледна госта си и в погледа му имаше омраза към него и дейността му. Оставащите няколко секунди до ефир трябваше да бъдат достатъчни на опитния водещ да се отърси от обзелите го чувства и да продължи интервюто!   

   - Ще продължите ли с дейността си? - зададе традиционния си финален въпрос журналистът.
   - Да! Стига да ме пуснат от затвора и да взема от някъде автомат!
   - Надявам се това никога да не се случи!
   - Аз пък се надявам на обратното! - отговори заядливо Румен Троянчев.
   - В затвора имате ли проблеми с роми или турци?
   - Имам! И затова надзирателите гледат да ме държат по-далеч от тях!
   - Гордеете ли се с това, което извършихте?
   - Разбира се! - отвърна с нескрита гордост извергът, като мляскаше звучно дъвката си - знаете ли колко хора ми писаха поздравителни писма, в които пишеше, че се гордеят с мен?
   - Писали са ви поздравителни писма? - това бе още един психически удар по съзнателното мислене на Петър Антонов, за когото хармонията в човешките отношения бе от жизненоважно значение.
   - Да! Аз вече съм НАЦИОНАЛЕН ГЕРОЙ!
  Петър Антонов даде знак на операторите, че иска да прекратят предаването! Той не можеше да продължи оставащото около минута време от това интервю, колкото и да се бе готвил за него! Вероятно след малко би съжалявал за това спонтанно реагиране, защото наистина имаше още въпроси, които би могъл да зададе на госта, но думите "Национален герой", отнасящи се за масов убиец, му прозвучаха гнусно и отвратително.
  Той напусна студиото, без дори да си вземе довиждане с госта. Мислите, които бяха в главата му, нямаше да го напуснат поне в близките няколко дена!