Jan 23, 2018, 4:38 PM

Бурята 

  Prose » Narratives
697 1 0
2 min reading
Бурята
Гръм-тряс
Това беше последната гръмотевица, която ехтеше някъде зад планината. Бурята най-после вече бе утихнала и изчезна така като се и появи – за секунди. Клоните спокойно клюмваха с въздишка, а дърветата жалеха своите паднали братя. Облаците все още се бяха събрали и гледаха тъжно надолу към селото. Мрачно беше времето, мрачен бе и въздухът. Напрежението от тази невиждана буря все още се носеше над малките дървени къщурки, чиито керемиди бяха почупени, но все пак тържествуваха над природата. Животинките бяха първите, които се осмелиха да покажат муцуните си навън. Двете котки на Рада започнаха да мяукат и игриво да се гонят по улиците, внимателно избягвайки калните локви. Някъде в другия край на селото се чу кучешки лай. Скоро и хората излязоха и селцето загря. Имаше много изпотрошени керемиди и дървета, които бяха постлани около къщите от ръката на природата. Някога презрителното плюене зад гърба на съседа, сега бе забравено, всички работеха заедно и то с усмивка. Стачо, на ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Георгиев All rights reserved.

:)

Random works
: ??:??