Бутони за случване
mute: докато бродира в мрака, баба ми вижда мъртъвци. Говори си с тях, все едно са хора. А аз гледам отстрани и се питам: били ли са някога хора или просто всеки има нужда от тумор, който да му прави компания в тъмното?
stop: и ето, че денят на онова неизбежното случване настъпи. Настъпи ме и продължи, защото кой съм аз да го задържам само за себе си...
preview: като калинките и Калина обичаше да лети, да каца по фикусите в апартаментите на хората и да ги гледа как си играят на семейство. Хубава игра, ама само за гледане.
repeat: сто и две, сто и три, сто и четири... а овцете носят сън, само когато ги отключиш от блистера. Ако ги пазиш вътре, най-много да спасиш някоя злощастна роза. Нито нея ще изядат, нито тебе.
erase/rewind: екранът показваше звездички. Излъчваше собствената си шизофрения, без изобщо да помни еротичния филм, който ни запозна. Чистата му съсвест будеше подозрения.
© Деймиън All rights reserved.
