Бутони за случване
mute: докато бродира в мрака, баба ми вижда мъртъвци. Говори си с тях, все едно са хора. А аз гледам отстрани и се питам: били ли са някога хора или просто всеки има нужда от тумор, който да му прави компания в тъмното?
stop: и ето, че денят на онова неизбежното случване настъпи. Настъпи ме и продължи, защото кой съм аз да го задържам само за себе си...
preview: като калинките и Калина обичаше да лети, да каца по фикусите в апартаментите на хората и да ги гледа как си играят на семейство. Хубава игра, ама само за гледане.
repeat: сто и две, сто и три, сто и четири... а овцете носят сън, само когато ги отключиш от блистера. Ако ги пазиш вътре, най-много да спасиш някоя злощастна роза. Нито нея ще изядат, нито тебе.
erase/rewind: екранът показваше звездички. Излъчваше собствената си шизофрения, без изобщо да помни еротичния филм, който ни запозна. Чистата му съсвест будеше подозрения.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деймиън Всички права запазени
