Бягство... към победата?

Предварителен ПП: Имах основна задача днес да изглаждам дивана, но се оказа, че животът не признава почивен ден

 Та - той е виновен!

Заех го от нашенското наименование на интересен американски филм. Напълно измислена история, западен вариант на „Мача на смъртта“ в Киев, но оптимистичен и бравурно героичен. С участието на Пеле, Боби Мур, Майкъл Кейн, Ардилес, Макс фон Сюдов, Сталоун /вратар!/…

А се сетих, когато се заговори за бягството на белоруската спринтьорка в Токио. Тимановска. Една буква я дели от Тихановска, но явно двете домакинки са близки по акъл.

Не избързах да оценявам постъпката й. В края на краищата – животът си е нейн, решението нейно.

Само дето ме подразни изкуствената ситуация около личното й деяние. Решила да ходи на запад – ми ходи! Няма я желязната завеса, който може – намира място където му се иска. Ей го – шампион по тенис стана руснака Зверев от Германия. И това никого не учудва…

Виж, изненада ме глуповатото обяснение на белоруската: искали да бяга на 400 метра, ама тя не била от тая дисциплина?

Да, де – но ти си спортистка. И отборът е в нужда – няма четвърти човек! Не знам, друг морал е, може би, но смятам, че доста от нас /съдя по себе си/ биха се включили. Със скоростта на преяла костенурка, страдаща от сънна болест, но щях да изпълзя тия метри. Само и само отборът да завърши някак си…

А млада жена, при това бегачка…

Но явно личното, егото, е надделяло над отборното.

Иначе – все тая щеше да е. Спортистката е известна в Белорусия и – толкова. Печелила е Универсиада /абе, това още ли съществува?/ през 2019 година и… Толкова!

Че и с претенции – да я вземели в Австрия или Германия. Само дето тамошните спортни и политически деятели се загледаха в облаците. Поляците я поискаха. Но повече от явно – не им трябва спортистката, а фирмата. Фирмата „избягала от Лукашенко“. Ще я изстискат като презрял лимон. И – да се спасява…

Макар женичката да е програмирала всичко – по свой наивен начин. Мъжът й от няколко дни я чакал в Киев, семейството в Полша…

И ми разправя за избухналото спонтанно възмущение, че треньорът й наредил да бяга в несвойствена дисциплина?

А това не е първият беглец на запад. Бягаха хората – включително Наум Шаламанов/Наим Сюлейманов. В очакване да бъдат оценени така, както сами се оценяват.

Някои успяваха…

Първата бегълка на олимпиади е Мария Провазникова, Чехословакия. Лондон, 1948 година. Тя е още млада – 58 годишна, главна треньорка на гимнастичките.

Заживява в САЩ, занимава се с любимия спорт – тренира до… 101 години!

После се зареждат – единично и по групи. В Мелбърн – 1956 година, унгарската делегация е от 83 човека. Завръщат се 38. Напомням – през 1956 година е унгарският бунт, ликвидиран от съветските танкове.

В Инсбрук 64 бягаха източногерманци, в Монгреал 76 – румънци. През 1980 година в Москва нямаше бегълци. Защо ли?

През 1976 година светът става свидетел на сантименталната история на Сергей Немцанов, 17-годишен, фаворит в скоковете във вода. Изчезва. Оказва се, че е влюбен в 21-годишна американка. Която – по законите на жанра – е дъщеря на милионер.

Само дето съветските дипломати уреждат среща с него и му пускат запис с гласа на баба му /?/. И… Той се връща?! Прибират го в армията, после е със забрана за излизане, участва на олимпиадата в Москва… Толкова!

В различните времена на запад оставаха известни спортисти – фигуристите Белоусова и Протопопов, шахматистът Корчной, хокеистът Могилни /същият – офицер от армията, значи и предател/. Интересна е историята на Гатаулла Рустемович Сабиров, известен като Гата Камски. От потомците на кан Котраг, създали Волжско-Камска България, от лениново време насам определяни като татари. Под силното влияние на баща си иска политическо убежище в САЩ. Следват шампионски титли там, световен шампион по бърз шах и така нататък.

След 1990 година се засилиха бягствата на кубинци и спортисти от африкански и азиатски държави. През 1996 година в Канада поиска убежище афганистанският боксьор Джавид Мохамад, през 2007 година – двама кубински боксьори, през 2008 година 7 /седем!/ футболисти от гастролищ из САЩ кубински отбор. А най-интересното е, че през 2013 година в Куба от световното първенство в Москва не се завърна спринтьорът Ортега /Тук – ред въпросителни и удивителни/.

Последният случай не е с Тимановска. От олимпийското село още в началото избягал щангист от Уганда. Поискал политическо убежище. След три дни японската полиция го открила и… Властите го върнали на Уганда… Защо белоруската може, а негърът не… Сами си обясняваме…

Ама барем шоО да става, щото едно скучно, скучно…

Макар Олимпийската харта все още да повтаря думите на Кубертен, че спортът е вън от политиката.