Българино
Поради что, съвременни българино, се срамиш да поддържаш чистотата на душата си? Все мръсна и гнила я носиш – в щастие, в мъка и проблеми. У теб се крие нещо неизказано, сгърчено и разплакано, което вие като чакал в гореща нощ.
Ти си едно много опасно същество. Заслужаваш признание за животинската предпазливост, която имаш.
Все гледаш да ти е хубаво. Егоист си, българино, егоист си... Не споделяш хляба си с бедния. Пред тълпата скърбиш за нелеката му съдба, а като си сам, не пропускаш да го нараниш.
Забрави кой си бе, българино! Бродиш насам-натам... Чужбината сякаш вече е твоят дом. Привлече те блясъкът на Англия. Пирин и Рила са ти чужди!!! Стара планина ти е никоя!!!
Българино, отдаде се на похот! Момичетата ти влязоха в телевизора с некрасиви изяви. Пеят за пари и грях – стъпкаха с пета морала. Нищо не значи той за тях. Голотата се зъ̀би от пиедестала.
Българино, пренебрегна и старите. Отнасяш се грубо към възрастните си майки и бащи. Какво толкова ти пречат тези съсухрени ангели? Не разбираш ли, че ги раняваш?
Човече, изтърва се напълно! Смисълът изтече между пръстите ти. Разля се върху калните ти пети.
И ти реши да го стъпчеш...
© Димитър Драганов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Човек - Поет.
Втората дума накланя везните. -
Благодаря, Хриси, за милите думи! Нашата държава се нуждае от млади и жизнени хора, които да я изведат от състоянието ѝ на летаргия. Това сме Ние.
Г-н Станев, прав сте! Природата ни е една от най-красивите на този свят. Имаме невероятни момичета, състезателките от ансамбъла по художествена гимнастика заслужават поклон за сторените дела през годините. Прославиха България на едно много достойно ниво.
Лек ден на всички! -
Много черно, малко бяло и е вече тъмносиво...
Текст като текст...но не мога да се съглася с всичко и с всички.
И все пак България живее, имаме благожизнена природата, златни момичета,чудесни момчета и достолепни и самоотвержени майки и бащи!
И това което е написано нека буди и засрамява тези за които е написано.
Лек и приятен творчески ден! -
Изключително мъдро и оригинално осъвременяване на един велик и познат от всички ни текст. Поздрав, Митко! Мисля, че имам удоволствието да чета Паисий на Новото време. Надявам се думите ти да са успели да докоснат съзнанието на много самозабравили се българи. Поклон!
-
Тоз пасквил с назидателен характер, все едно Жорж Ганчев го рецитира от трибуната на Народното събрание. Не можах да не се разсмея, въпреки цялата сериозност на текста и въпреки че сигурно трябва да си представя някой намусен портрет на Паисий. Странни асоциации стават понякога.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
