Представи си какво би било ако можеше да се движиш със скоростта на светлината.
Абсолютно всичко около него забави такта си, до степен че да замръзне в пространството без какъвто и да е признак за движение. През своите очи, виждаше себе си излязъл на разходка, ала за очите на тези около него той не съществуваше. Беше невидим, недосегаем, недостижим. Преминаваше през времето и живота с невъобразима скорост, която за съжаление не оставяше забележими следи или спомени в умът му. Нямаше време да погледне назад, всичко от което имаше нужда се намираше отпред. Това беше проклятието с което беше роден. Целият свят му се струваше тесен…Беше го обиколил безброй пъти – осем пъти всяка секунда, ако смятаме да бъдем точни. Нямаше местенце което да не бе посетил. Можеше да бъде където пожелае, когато пожелае. Чувстваше се в капан на собственото си тяло. Дори тъгата нямаше време да изблика от очите, всичко изсъхваше и биваше забравено на мига. Повече от всичко желаеше да напусне клетката на гравитац ...