Stransky (Странски)

Париа, детето облечено в пламъци - Първа Част 🇧🇬

Това което уплаши конете, не беше огромната яма водеща към земните недра, а ярката бяла светлина извираща от нея. Образуваше се масивна колона пронизваща облаците. Нищо подобно не се бе случвало до сега. Конниците едва успяваха да удържат животните.
(в същото време)
Лъчите навлизащи през прозореца н ...

Stransky

Prose » Science fiction & fantasy

2016-11-22T22:53:34+02:00 806

Бързай бавно. 🇧🇬

Представи си какво би било ако можеше да се движиш със скоростта на светлината.
Абсолютно всичко около него забави такта си, до степен че да замръзне в пространството без какъвто и да е признак за движение. През своите очи, виждаше себе си излязъл на разходка, ала за очите на тези около него той не ...

Stransky

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2016-11-16T16:57:03+02:00 1.1K

Завинаги... 🇧🇬

Колко често ти се случва да сънуваш без да затвориш очи?
Небето гореше в тюркоаз и кърваво червено…Гледката го накара да изтръпне, не можеше дори да премига с очи. Сълзите се стичаха по бузите и в отмерен такт капеха от брадичката му. Беше първият ден на новата година. За последно наблюдава такъв за ...

Stransky

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2016-11-15T16:39:26+02:00 867

ТОЧКА НА КИПЕНЕ НА КРЪВТА - Част 7-ма 🇧🇬

(Вече съм у дома)
Бяха настанени в голям апартамент с две спални. Проснаха се облекчени върху леглата си. Беше време за душ, последван от продължителна дрямка. Транс прескочи директно към дрямката и Яна остана с цялата вана на разположение. Заспа моментално щом лицето му докосна възглавницата. Тя се ...

Stransky

Prose » Short stories

2016-10-25T16:44:52+03:00 770 1

ТОЧКА НА КИПЕНЕ НА КРЪВТА - Част 6-та 🇧🇬

(Причината да го направя)
ДЕН ПО-РАНО
Домът на Симеон Релик
Яна и Транс седяха в трапезарията и чакаха Релик да се присъедини. Дори не усетиха кога издърпа стол и седна при тях.
- Трябва да ви кажа някои неща за мястото и хората, при които отиваме – започна той със сериозен тон. Дори не ги погледна ...

Stransky

Prose » Short stories

2016-10-23T22:39:37+03:00 798

Две съседни пейки 🇧🇬

Сянката примамваше всяка твар да се спотаи под снагата ù. Шумен фон от стъпки запълваше въздуха, сенки от всякаква разновидност се преплитаха ли танцуваха тихо и безмълвно. Единствено два силуета се различаваха от тълпата. Пътищата им щяха да се вплетат. Тя - чиста като сълзата на окастрена овошка, ...

Stransky

Prose » Others

2016-07-05T13:51:51+03:00 775

Хартиеното самолетче 🇧🇬

Тя имаше навика, след като се събуди да записва черно на бяло всеки един детайл от сънищата си и след това да превръща листа хартия в самолетче. След това отваряше широко прозореца и оставяше хартиеното самолетче в ръцете на силния вятър. Вярваше, че ако извършва този ритуал, някой ден сънищата ù ще ...

Stransky

Prose » Others

2016-07-03T10:04:08+03:00 830

Картината, която рисуваш цял живот 🇧🇬

Въздухът се насищаше от мелодията на подсвиркването му.
Полюшването на лодката създаваше концентрични вълнения, които достигаха всички краища на езерото. Беше една много сумрачна и мъглива утрин през месец Ноември. Отиде на риболов още преди небесата да са се пробудили. Нямаше нещо друго, което да м ...

Stransky

Prose » Others

2016-07-01T11:51:25+03:00 1.2K 1 2

Момичето и морето 🇧🇬

Последният ден от лятото се изплъзваше като шепа пясък от нечии длани.
На морския бряг присъствието беше повече от оскъдно. Единствено се забелязваше фигурата на девойка, разхождаща се боса близо до водата. От време на време прииждащите вълни гъделичкаха краката ù и това я караше да се кикоти.
Земят ...

Stransky

Prose » Others

2016-06-30T10:34:42+03:00 1.1K 1

Първият ден от края на живота ти 🇧🇬

„Когато плачем, измиваме огледалото на душата си.”
Надписът се намираше над входната му врата и всяка сутрин отделяше по минута, като се взираше в него. Стоеше и сякаш чакаше нещо да му отговори, нещо да се покаже от стената и да му подаде ръка. Това така и не се случваше, ала той продължаваше да из ...

Stransky

Prose » Others

2016-06-29T10:13:32+03:00 860 1

Такси в полунощ 🇧🇬

По протежението на един от най-дългите булеварди в града слънцето все още изпъваше оранжевите си ръкави. Върху тротоара, разтеглените до неузнаваемост сенки на минувачите танцуваха задружно. Все още не беше настъпил вечерният трафик. В този момент от деня, липсата на шум от клаксони, пиленето на гум ...

Stransky

Prose » Others

2016-06-28T21:14:41+03:00 890 1

Усмивка сред пламъците 🇧🇬

В пламналата жилищна кооперация беше останал един единствен огнеборец. Лежеше на стълбището между шестия и седмия етаж и се бореше с обгърналата го димна завеса.
Знаеше, че всички са евакуирани, и даваше всичко от себе си, за да стигне до партера, където го чакаше екипът му с всичкия кислород, който ...

Stransky

Prose » Others

2016-06-27T17:49:40+03:00 817 2

Точка на кипене на кръвта - Част 5-та 🇧🇬

(Вътре сме)
Пред вратите на терминала, от който щяха да пристигнат Яна, Симеон и Транс, чакаха три фигури, които определено добавяха ‘писъка’ към модата. Ноа Сидни – с кодово име ‘Килауеа’. Облечен в традиционно японско кимоно и върху него бе наметнал черно сако, с черна късо подстригана коса, гелос ...

Stransky

Prose » Short stories

2016-06-24T20:41:42+03:00 812 1 1

Точка на кипене на кръвта - Част 4-та 🇧🇬

(Пред Бърлогата)
- Съжалявам, Транс, но ще трябва да отложим закуската. Може би ще се наложи да скочим директно върху вечерята! –каза Релик с превъзбуден тон.
- Тя защо те нарече така? Какъв е този прякор? –попита младежът.
Симеон Релик изведнъж загуби насъбралият се ентусиазъм, погледна в краката с ...

Stransky

Prose » Short stories

2016-06-23T13:24:00+03:00 1.3K 1

Точка на кипене на кръвта - Част 3-та 🇧🇬

(Телеграма от Миналото)
Релик крачеше смело напред, а Транс го следваше с малко по-бавен ход. Единствено стъпките им нарушаваха гробната тишина. Наситения аромат на изгнило дърво се носеше навсякъде с двамата. За Симеон Релик това беше поредната разходка, но върху лицето на младото момче се оформи н ...

Stransky

Prose » Short stories

2016-06-22T20:53:03+03:00 1.4K 1

Точка на кипене на кръвта - Част 2-ра 🇧🇬

(РАЖДАНЕТО НА НОВИЯ ДУЕТ)
Едвам си поемаше дъх. Половината от гигантската купчина вече бе надробен.
-А твоето име? –попита Транс.
-Симеон Релик, на вашите услуги. –отговори като се засмя изпод мустак.
Релик стоеше отстрани и просто го наблюдаваше. Всяко вдишване, всеки замах. Нещо в това момче го ка ...

Stransky

Prose » Short stories

2016-06-21T09:40:27+03:00 808 1

Точка на кипене на кръвта - Част 1-ва 🇧🇬

(Спасение и Запознанства)
„Кадърно момче като теб не бива да остава в калта.”
Думите ехтяха в главата му. Чувстваше се, сякаш някой бе поставил главата му върху чисто ново тяло. Беше изтръпнал и трепереше. Отвори очи и над него се бялна варосан таван.
-Значи той ме е довлякъл тук. – мислеше си.
Огле ...

Stransky

Prose » Short stories

2016-06-20T17:44:11+03:00 1.2K 1

Нощно небе 🇧🇬

Тъмнината му приканваше да го докоснеш, да го опиташ... Да видиш в него отражението на вселената. По хоризонта, упоритото слънце оставяше отпечатъци, разкривайки картина - небесното царство на звездите, и постелята им от безгрижни облаци. На места, те, гражданите на небето, с блещукането си приличах ...

Stransky

Prose » Others

2016-06-10T20:19:53+03:00 1.2K 1 1