* * *

Майка

           Слушам по радио и телевизия, чета  в  пресата, как майка удушила детето си, друга го захвърлила на боклука, трета го оставила в майчин дом, без повече да се интересува за него и ми става тежко и страшно. Човешко ли е това? Не сме ли паднали по-ниско от другите твари? Та Бог ни е дарил с разум и човешко сърце, къде ги? Нима това са майки? В такива моменти винаги пред мен изплува  образът на една моя роднина, една голяма жена и майка -Цона Д. Бедринова от с. Поибрене.

          Споменът ме отнася в селската ми собичка с горящото кюмбе и къкрещото гърне с бобена чорбица. Носи се мирис на вкусно и дъбова гора, а топлината сладка една! Пламъкът рисува вълшебства по тавана и е така приятно! Всички сме заобиколили печката. Мама е задянала хурката, сестрите - плетките, а ние с малкото ми братче седнем на татовите колена и слушаме мамините разкази за нейния бащин дом. Аз не помня баба и дядо, баба си отишла преди да се родя, а дядо е бил  вече болен на легло. Живееха в най-далечната махала на с. Поибрене - Равнирът, на десетина километра от селото. Ходеха сестрите ми, но аз бях шесто, предпоследно дете, и все ме забравяха.

Спомням си, че мама, каквото и да разказва, все завърташе приказката около вуйна Цона - жената на средния й брат.

- Нямате представа, каква красавица беше вуйна ви! Когато я видяхме за първи път на хорото, кавалджията отпусна кавала, загледан в нея, гайдата изписука и хорото  цяло се отпусна, даже слънцето  затрептя на място. Така няколко минути, докато Цонка и сестрите й се хванаха на хорото и се чу едно звънко „ ийй, ихуу..." и то се залюля отново. Раздвижила се тълпата около хорото и току се питали:

- Чии са тези красиви момичета, а това средното ?    

- На Дойчо от Кайряка са, а средната е Цонка.

Ергените луднали по нея, момите й завидели, а момковите майки си я пожелали за снаха. Късметлия бил моят вуйчо, а баба и дядо със снаха благати, че имали тежки старини, а вуйна ги гледала като свои родители.

                      Вуйна  Цона беше за мама сравнителна мярка и за хубост, и за пъргавина и умение, но най-вече за женска твърдост и майчина  отговорност. Светнал дядовият дом, смях и веселие го изпълнили, защото и вуйчо, и малките ми лели, били все веселяци и шегаджии.

                        Дядо имал имот и много стока. То, имотът бил по чукари, но работливите от работа не се плашат. Сутрин в къщи, денем по нивите, вечер при стоката, или за вода на кладенеца, все смехът на вуйна кънтял. Всичко вървяло добре, докато съдбата  хвърлила сянка върху щастливата къща. Дечицата на вуйна Цона не се задържали, живели по няколко месеца и угасвали. Родило се момченце на малкия ми вуйчо, което върнало радостта в къщи, но още нена-вършило годинка, нещастие сполетяло семейството - детето останало сираче, без баща. Майката на малкия Иван, още съвсем млада и объркана от нелепата смърт, като вижда с каква обич и грижи го обсипва семейството, оставя детето и поема своя път сама. Вуйна Цона, вуйчо и дядо поемат детето.  То се знае, бедата не идва сама. Умира баба, а малките ми лели са деца на 14 и 16 години. Вуйна ги учи на труд и умения, стяга им чеиз, сватби. Година след това, в махалата отчаяна вдовица ражда недоносени близнета, едното от които умира, а другото е полуживо. Майката  е депресирана след смъртта на съпруга си.  Цона Бедринова не се колебае, взима детето и с неимоверни усилия го връща към  живот. Няма кувьоз, няма социални помощи, няма здравни услуги в онзи забравен от всички край. Слага го в сериева вълна, увива го, храни го с козе и краве мляко и Стоянка и до днес е жива и здрава на 74 год. Тези две деца правят вуйна горда и пълноценна жена. Това е тя, Цона Бедринова!

                           Има поверие, че който отгледа чуждо дете, ще се сдобие и със свое, а при две, няма начин да не стане. След две години вуйна Цона ражда свое момиченце, а по-късно още три. Шестте деца растат обичани и задоволени. Грижите нарастват - ниви, стока, деца и свекър, болен на легло, а вуйчо е мобилизиран на фронта. Децата тръгват на училище, а училищата са на километри от махалата. През свободното от училище време  големите деца помагат, но тежестта  пада върху майката. Как издържа тази жена! Помагат добри съседи и роднини, че и тя е помагала на всички.

Децата на Цона Бедринова израснаха възпитани, трудолюбиви и умни. Най-големият - Иван е член-кореспондент на МАН към ООН със седалище Санкт Петербург. Внуците са инженери, лекари, педагози, все уважавани хора. Жалко, че тя не можа да се порадва на всички титли на своите потомци.                            

Това е жена! Хубава, силна и горда! Това е майка - отгледала децата си с нужната строгост и нежност! Имало е винаги  такива жени, има ги и сега, но дано разумът надделява и те да се множат, за да няма захвърлени и изоставени  деца!