Майка
Слушам по радио и телевизия, чета в пресата, как майка удушила детето си, друга го захвърлила на боклука, трета го оставила в майчин дом, без повече да се интересува за него и ми става тежко и страшно. Човешко ли е това? Не сме ли паднали по-ниско от другите твари? Та Бог ни е дарил с разум и човешко сърце, къде ги? Нима това са майки? В такива моменти винаги пред мен изплува образът на една моя роднина, една голяма жена и майка -Цона Д. Бедринова от с. Поибрене.
Споменът ме отнася в селската ми собичка с горящото кюмбе и къкрещото гърне с бобена чорбица. Носи се мирис на вкусно и дъбова гора, а топлината сладка една! Пламъкът рисува вълшебства по тавана и е така приятно! Всички сме заобиколили печката. Мама е задянала хурката, сестрите - плетките, а ние с малкото ми братче седнем на татовите колена и слушаме мамините разкази за нейния бащин дом. Аз не помня баба и дядо, баба си отишла преди да се родя, а дядо е бил вече болен на легло. Живееха в най-далечната махала на с. Поибре ...