Царе на измишльотините
Царе сме ние, българите. Царе на измишльотините и небивалиците.
От доста време се славослови един не толкова умен, дори простоват човечец, когото като царе изкарваме едва ли не световна личност.
И тези измишльотни и тотални глупости са такива безумни неща (и още по-лошо - безсмислени) като някакво несъществуващо бяло братство, един нарекъл се беинса дуно, някакъв учител (на какво - на тъпизми и простотии), връткане по бели дрехи на Рила (и какво замърсяване става от това нещо - и физическо, и ментално). Така е - у нас винаги се е обожествявало недоразвитито, ментално непълноценното. Дъновци, разни Ванги и Слави и т.н. И е толкова голяма досада всичко това, че се чудя как може да има разумни хора, които даже да искат да си спомнят такива неща, които са напълно излишни и безполезни. Очевидно, че става дума (какъвто е нормалният израз, а не клишето "иде реч" - друга безумщина на слабограмотни) за Петър Дънов (ски).
© Безжичен All rights reserved.
